Определение № 239 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 251/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. П. К. срещу определение № 239 от 09.05.2012г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение постановено по ч.гр.д. № 154/2012г., с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба против определение № 74 от 17.02.2012г. на ВКС, І г.о. по ч.гр.д. № 59/2012г. С последното е оставено в сила определение на Плевенски окръжен съд по ч.гр.д. № 921/2011г. за връщане на подадена частна жалба от К. против определение на съдията по вписванията поради неотстраняване в срок на нередовностите й. Жалбоподателят намира определението за незаконно, защото частната му жалба е била адресирана до петчленен състав на ВКС, а се е произнесъл тричленен състав. Счита, че съдът защитава грешката на предходния състав на ВКС и поставя колегиалността над законността. Изтъква, че е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.5, б.”о” ЗДТ. Иска петчленен състав да отмени всички определения на други състави, постановени по неговия случай. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Същата не може да бъде разгледана от петчленен състав на ВКС, тъй като новия ГПК, в сила от 01.03.2008г., не предвижда разглеждане на дела от такъв състав. По същество частната жалба е неоснователна. С определение № 74 от 17.02.2012г. на ВКС, І г.о. по ч.гр.д. № 59/2012г. е потвърдено определение на Плевенски окръжен съд по ч.гр.д. № 921/2011г. за връщане на подадената от М. К. частна жалба против определение на съдията по вписванията поради неотстраняване в срок на нередовностите й. Определението на състава на ВКС е постановено в производство по чл. 274, ал.2, пр.1 ГПК и законът не предвижда възможност за по-нататъшно обжалване на такъв съдебен акт. Именно по тези съображения с обжалваното определение от 09.05.2012г. друг тричленен състав на ВКС е приел частната жалба срещу определението от 17.02.2012г. за недопустима поради изчерпване на процесуалния ред за проверка и контрол на постановения акт. При тези обстоятелства настоящият състав счита, че обжалваното определение № 239 от 09.05.2012г. по ч.гр.д. № 154/2012г. на І г.о. е правилно и следва да бъде потвърдено. Не съществува процесуален ред за атакуване на определение на Върховния касационен съд, с което на основание чл. 274, ал.2, пр.1 ГПК съдът се е произнесъл по частна жалба срещу определение на въззивен съд. Ето защо, поради изчерпване на уредената от закона възможност за контрол, подадената частна жалба правилно е оставена без разглеждане. Както вече бе посочено сега действащия ГПК не предвижда разглеждане на дела от касационната инстанция в петчленен състав. Доводите на жалбоподателя за проявена колегиалност и защита грешките на другия състав, са напълно несъстоятелни. Невярно е твърдението му, че е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.5,б.”о” ЗДТ. Внимателният прочит на разпоредбата прави несъмнено, че освобождаването на инвалидите е не от всички държавни такси, а само от такива при преместване от едно учебно заведение в друго или от една специалност в друга по здравословни причини. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.