Определение № 1973 от 15.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1429/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“, подадена чрез процесуалния му представител – юриск. А. С., с която се иска спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение №212/29.05.2024г., постановено по в.гр.д. № 155/2024г. на Апелативен съд - П., в частта му, с която е потвърдено решението на Пловдивски окръжен съд по т.д. №184/2023г. за осъждане на застрахователя на основание чл. 432 от КЗ да заплати на А. С. Ш. и М. А. Ш. сумите в размер над по 50 000 лв. до сумата от 120 000 лв., представляващи дължими обезщетения за смъртта на дъщеря им – Ю. А. Г., настъпила при ПТП на 20.09.2021г., причинена от Д. Г. Б. при управление на л.а. „Тойота Корола“ с рег. [рег.номер на МПС], застрахован при ответника, ведно със законната лихва от 05.01.2022г. до окончателното изплащане. В молбата се твърди, че въззивното решение е обжалвано в срок, с касационна жалба, в която са изложени основания за допускане до касационно обжалване, както и че е внесена парична гаранция по сметка на ВКС в размер на обжалваемия интерес от общо 140 000 лв., поради което се претендира спиране на изпълнението. Върховеният касационен съд, Търговска колегия, след като обсъди молбата и представените към нея приложения, намира молбата за допустима и основателна. Видно от представените преписи от касационна жалба и съдебните решения, въззивното решение на Пловдивски апелативен съд е постановено на 29.05.2024г., касационната жалба е подадена с вх. №501369/02.07.2024г. В касационната жалба има изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, по същата е внесена дължимата държавна такса по сметка на ВКС. С разпореждане №1397/02.07.2024г. на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС, молбата е оставена без движение, като е указано на молителя да представи доказателство за спазен срок по чл. 283 ГПК за подаване на касационната жалба. Същият е уведомен за разпореждането чрез процесуалния си представител и е подал молба от 08.07.2024г., в която сочи, че решението му е връчено на 10.06.2024г., но не разполагал с препис от съобщението за горното, и желае съдът да извърши служебна проверка за датата на връчването. Същото искане поддържа и във втората молба, отново без да представя доказателства за датата на връчване на акта. От деловодител на ВКС е удостоверено, че съгласно телефонна справка от АС – Пловдив, решението е връчено на застрахователя на горепосочената дата -10.06.2024г. Според настоящия състав на ВКС са налице предвидените в чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК кумулативни предпоставки – невлязло в сила осъдително въззивно решение, надлежно обжалвано с редовна касационна жалба, от легитимирана да обжалва решението страна, както и внесена от същата страна парична гаранция, в размер, обезпечаващ изпълнението на задължението за заплащане на главницата, която е присъдена с въззивния акт, в обжалваните части. Постановеното от АС – Пловдив осъдително въззивно решение е невлязло в сила и подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 пр. второ ГПК. С него е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която застрахователят е осъден да заплати по 70 000 лв. на всеки от двамата ищци, част от дължимото застрастрахователно обезщетение. Касационната жалба, която е приложена, отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл. 284 ГПК, като с нея се обжалва решението в частта за присъдено обезщетение общо 140 000 лв. на двамата ищци. Внесена е парична гаранция с вносен документ от 01.07.2024г. на „УниКредит Булбанк“ АД по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на сумата от 140 000 лв., съответна на обжалваемия интерес. Гаранцията е съгласно изискванията на т. 1 от ТР № 6/2015 год. по тълк. дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС и е постъпила по сметка за обезпечения на ВКС, обстоятелство, изрично удостоверено от счетоводител на ВКС в приложения документ от 02.07.2024г. Следователно молбата е основателна и следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд,