Определение № 8587 от 28.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8444/2025 г.

Производството е по реда на чл. 167, ал. 3, вр. с чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Х. Д. Х. и М. К. М., подадена чрез пълномощника адв. Р. Чолакова, срещу определение от 10.07.2025 г., постановено по адм. дело № 179/2025 г. по описа на Административен съд – Силистра, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед № РД-04-308/02.05.2025 г. на кмета на община Дулово при условие да се плати гаранция в размер на 200,00 лева от Л. П. М.. Изложени са доводи за недопустимост на оспорения съдебен акт поради липса на надлежно сезиране на съда с искане по чл.167, ал.1 АПК. В жалбата се твърди и че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за обезсилване, съотв. за отмяна на обжалваното определение. Ответниците – М. Х. Б. и А. В. Б., чрез пълномощника си адв. М. Георгиев, в представен писмен отговор изразяват становище за неоснователност на частната жалба и правят искане да се остави в сила обжалваното определение. Ответниците - кметът на община Дулово и Л. П. М., не изразяват становище по частната жалба Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 167, ал.3 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В производството по делото пред Административен съд – Силистра са съединени за разглеждане жалбите на Х. Д. Х. и М. К. М. срещу заповед № РД-04-308/02.05.2025 г. на кмета на община Дулово, с която на осн. чл.192, ал.2 ЗУТ е учредено право на преминаване през собствените им ПИ, а именно: ПИ № 24030.5.512 – нива, за площта от 115 кв.м., ПИ № 24030.5.513 – нива, за площта от 33 кв.м. и ПИ № 24030.5.514 – нива, за площта от 45 кв.м., за осигуряване на достъп до ПИ № 24030.501.604 - урбанизирана територия, ниско застрояване, който е собственост на М. Х. Б., а Л. П. М. притежава вещно право на ползване. За разглеждане в производството по двете жалби е приета и жалба на М. Х. Б. срещу мълчалив отказ на кмета на община Дулово по подадено от нея заявление за допускане на предварително изпълнение на издадената заповед. По делото е постъпила писмена защита на административния орган, която е докладвана в открито съдебно заседание на 10.07.2025г., ведно със съдържащото се в нея искане за допускане на предварително изпълнение на издадената заповед, което е мотивирано с доводи, свързани с обществен интерес /противопожарна защита, вкл. с достъп на специализирани МПС до господстващия имот/, както и с интересите на собственика и ползвателя на ПИ № 24030.501.604. В съдебното заседание, искане по чл.167, ал.1 АПК е предявено и от адв. Георгиев в качеството му на пълномощник на заинтересованите физически лица, което е обосновано с необходимостта от защита интересите на ползвателя Л. П. М., която е инвалидизирана с решение на медицинските органи. При горните обстоятелства, първоинстанционният съд е постановил оспореното определение в съдебното заседание на 10.07.2025 г., с което е допуснал предварително изпълнение на заповед № РД-04-308/02.05.2025 г. на кмета на община Дулово като е определил гаранция в размер на 200,00 лева, която да бъде внесена от Л. П. М. в 3-дневен срок, което условие е изпълнено, видно от приложеното по делото платежно нареждане. Съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.167, ал.1 вр. с чл.60, ал.1 АПК и предварителното изпълнение на административния акт се налага за да се осигури нормален живот, вкл. с ползване на медицински, социални и др. услуги, на Л. П. М., притежаваща право на ползване на ПИ24030.501.604 и жилищната сграда в него, предвид влошеното й здравословно състояние, удостоверено с приложено ЕР № 1187/03.05.2006г. на ТЕЛК, с което лицето е инвалидизирано с признати 93 % инвалидност. Сочи се, че достъпът до имота /пешеходен и транспортен/ е преустановен, което възпрепятства възможността за ползването му и би причинило значителни вреди на страната. Оспореното определение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за недопустимост на оспорения съдебен акт. Противно на наведените в жалбата твърдения, административният съд е надлежно сезиран с искане за допускане на предварително изпълнение на процесната заповед. Искането се съдържа в писмената защита на органа, който е ответник /страна/ в производството по делото. Същата претенция е предявена в съдебно заседание и от пълномощника на заинтересованите страни, от което следва, че произнасянето на съда не е по подадената от М. Х. Б. жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община Дулово по заявлението й за допускане на предварително изпълнение на издадената заповед, както неоснователно твърдят касаторите, а и след образуване на съдебното производство, правомощие на съда, а не на органа, е допускането на предварително изпълнение /арг. чл.167, ал.1 АПК/. Обжалваното определение е правилно - обосновано е от доказателства по делото и е постановено в съответствие със закона. Формираните от административния съд мотиви за наличие на предпоставките по чл.167, ал.1 вр. с ал.60, ал.1 АПК са законосъобразни. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 АПК, при всяко положение на делото по искане на страната, съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които може да бъде допуснато от административния орган. Материалноправните основания са казуистично изброени в чл. 60, ал. 1 АПК, който посочва, че предварително изпълнение на административния акт се допуска, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, като в последния случай административният орган изисква съответната гаранция. Когато предварителното изпълнение на административен акт се допуска от съда по реда на чл. 167, ал. 1 АПК, наличието на някоя от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК следва да бъде доказано от лицето, което е поискало предварителното изпълнение на акта. Целта на допускането на предварителното изпълнение по реда на чл. 167, ал. 1 АПК е да се защити определен от закона интерес на правоимащото лице (издателят на административния акт или лицето, за което този акт е благоприятен), за да се преодолее суспензивния ефект на подадената жалба против акта, предвиден в чл. 166, ал. 1 АПК. От анализа на горните разпоредби следва, че предварителното изпълнение може да бъде поискано от органа, включително в защита на частен интерес, както в случая - в защита интереса на ползвателя на поземления имот, а наведените от касаторите доводи в обратен смисъл са неоснователни. От друга страна, правилно съдът е констатирал наличие на предвидените в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки за допускане на предварителното изпълнение по реда на чл. 167, ал. 1 АПК в защита на особено важен интерес на заинтересованата страна Л. М., за която процесната заповед е благоприятен административен акт. По делото не е спорно, че е преустановен достъпа до имота /пешеходен и транспортен/ поради разрушаване на съществуващата асфалтова настилка и ограждането му, което възпрепятства възможността за осигуряване на нормален живот, включващ медицински, социални и др. услуги, на титуляра на учреденото вещно право на ползване Л. П. М., кято е с влошено здравословно състояние - 93 % инвалидност съгласно приложеното ЕР № 1187/03.05.2006г. на ТЕЛК. Още повече, че в случая съдът е изпълнил и изискването на чл. 60, ал. 1 изр. посл. АПК за внасяне на гаранция, която би ползвала жалбоподателите при евентуална отмяна на заповедта. Изводите от изложеното са, че са налице предпоставките по чл.167, ал.1 вр. с чл.60, ал.1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на процесната заповед и обжалваното определение на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,