Определение № 141 от 05.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 99/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Д. И. Д., чрез адв.М. В. срещу определение № 835/10.11.2014 г. по гр.д.№ 954/ 2013 г. на Окръжен съд-Добрич. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно.Намира,че в него,както и във въззивното решение е налице неяснота, която поражда съмнение относно формираната от съда воля, тъй като тези съдебни актове са бланкетни. Счита, че е недопустимо, по причина, че първоинстанционният и въззивният съд са се отклонили от диспозитивното начало и не са зачели предмета на въззивното производство,определен от оплакванията във въззивната жалба. Поддържа,че е необосновано, тъй като не са изложени мотиви защо въззивният съд споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и защо подадената молба за допълване е недопустима; как е приел, че е платено реално адвокатско възнаграждение след като липсват доказателства за това-освен договора за правна защита и съдействие не са представени фактура и банково бордеро,установяващи плащането.Моли да бъде допуснато касационно обжалване на определението и прилага изложение по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК. Ответникът по частната жалба „ВиК”-ЕООД не изразява становище по нея. ВКС ,състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното: Частната жалба е подадена в законовия срок от страна с интерес от предприетото процесуално действие,поради което е допустима. С решение № 49/17.10.2013 г. по гр.д.№2044/2012 г. на Районен съд-Добрич,14 състав е уважен частично предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, като ответникът е осъден да му заплати сумата 70 лв. като част от вземане в размер на 550 лв.,представляваща обезщетение за унищожени 11 бр.корпуси; сумата 20 лв.,като част от вземане в размер на 60 лв. ,представляваща обезщетение за унищожени 2 бр.капаци, в резултат на възникнал пожар при запалване на суха трева от служител на дружеството. Исковете до пълния им размер, а така също и останалите претенции на ищеца за претърпени загуби от унищожени при пожара вещи и за пропуснати ползи от неполучен мед и реколта от насаждения е отхвърлен.Присъдени са му и разноски, от които 11,25 лв. за адвокатско възнаграждение и съответно е осъден да заплати на ответника разноски ,от които 573 лв. за адвокатско възнаграждение. С решение № 290/25.09.2014 г. по гр.д.№ 954/2013 г. на Окръжен съд-Добрич съдебният акт, постановен от първоинстанционния съд е потвърден. Въззивният съд е споделил неговите фактически и правни изводи и е посочил,че по тази причина не е необходимо да обсъжда всички доказателства,доводи и възражения на страните и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите му.Жалбоподателят с молба вх.№ 6255/ 02.10.2014 г. е поискал въззивният съд да се произнесе по всичките му оплаквания в жалбата,в това число и относно разноските,като бъде допълнено въззивното решение. С обжалваното определение въззивният съд е приел,че постановеното по делото решение по процесуалния ред на чл.272 ГПК съдържа произнасяне и относно отговорността за разноските,тъй като са споделени доводите на първоинстанционния съд за присъждането им. Намерил е,че решението не е непълно, а подадената молба за недопустима и я е оставил без разглеждане. ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че частната жалба е неоснователна.Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет, като липсва формирана воля, относно някой от съединените искове или допълнителните искания.Когато искането е за разноски направени пред съответната инстанция, то се разглежда по реда на чл.248 ГПК за двете съдържащи се в него хипотези-за изменение на вече постановения съдебен акт,когато съдът е определил дължимите разноски, но страната иска те да бъдат присъдени в съответствие с нейните твърдения и за допълване ,когато съдът не се е произнесъл по направено искане за присъждане на разноски. В случай,че страната твърди,че въззивният съд не е разгледал жалбата й срещу изцяло обжалвано първоинстанционно решение в частта, относно присъдените с него разноски,то производството се развива по реда на чл. 250 ГПК, като произнасянето е с определение. Същото подлежи на обжалване по общия ред,съгласно разпоредбата на чл.250 ал.3 ГПК.Въззивният съд е оставил молбата за допълване без разглеждане, определението му има преграждащ характер и подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК, а изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК не следва да бъде разглеждано. По въпроса за присъдените от първоинстанционния съд разноски въззивният съд се е произнесъл като е потвърдил изцяло, и в частта за разноските първоинстанционното решение.Налице е напълно формирана воля и тя е изразена ясно с диспозитива на решението.Поради това не е налице непълнота, респективно не е налице хипотезата на чл.250 ГПК за допълване ,поради липса на произнасяне.При липсата на непълнота подадената молба за допълване е недопустима. Поради това правилно тя е оставена без разглеждане.Необсъждането на всички доводи на страните не представлява непълнота, а неправилност на решението, за отстраняването на която в конкретния случай липсва процесуален ред. Доводите за нищожност и недопустимост на въззивното решение не са предмет на разглеждане в настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,