Определение № 170 от 08.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12415/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 във вр. с чл.213а, ал.7 АПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. от гр.Варна срещу определение №41758 от 13.12.2025г. по адм.д. №7755/2024г. на Административен съд София -град/АССГ/. Частният жалбоподател моли за отмяна на определението като неправилно. Съображения излага в частната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна-инспектор при инспектората на ВСС, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Частната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АССГ, на осн. чл.213а, ал.2 АПК е оставил без разглеждане подадената от Н. касационна жалба против решение №30557 от 18.09.2025г. по адм.д.№7755/2024г. на същия съд. За да постанови това определение съдът е приел, че решение №30557 от 18.09.2025г. по адм.д.№7755/2024г. на АССГ е връчено редовно на служебния защитник на страната по делото Н. Н. (жалбоподател) на 25.09.2025г., като не е нормативно разписано задължение на съда да връчи решението и лично на жалбоподателя, при което касационна жалба от 14.10.2025г. се явява просрочена съгласно чл.215, ал.3, вр. чл.211 от АПК, като е депозирана след 14-дневния срок за обжалване на решението, изтекъл на 09.10.2025г. Определението е правилно. Законосъобразно АССГ е приел процесната касационна жалба за просрочена, защото в случая съобщаване за изготвеното съдебно решение е извършено по реда на чл.51, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК, като съобщението е връчено лично на назначения с определение №26685/11.12.2024г. по а.д. №7755/2024г. на АССГ служебен защитник на жалбоподателя Н. Н. – адвокат А. Н. Филибеева (чл.26, ал.2 ЗПП, вр. чл.44 ЗА), при липса на хипотезата на чл.26, ал.6 ЗПП. В този случай, след като по делото не е спорно, че съобщение за изготвеното решение №30557 от 18.09.2025г. е получено от назначения служебен защитник, осъществяващ процесуално представителство по този ред на 25.09.2025г., а касационната жалба на Н. е подадена по електронен път на 14.10.2025г., правилно съдът е приел същата за просрочена след като срока за касационно обжалване е изтекъл на 09.10.2025г.- четвъртък, присъствен ден. Тази фактическа обстановка обосновава верният извод на първостепенния съд, че при изтекъл срок на обжалване и липса на хипотезата на чл.63, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК, касационната жалба на Н. А. Н. против решение №30557 от 18.09.2025г. по адм.д.№7755/2024г. на АССГ следва да се остави без разглеждане на осн. чл.213а, ал.2 вр. чл.215 т.3 АПК. Доводите на частния жалбоподател не се кредитират при липса на доказателства за предприети действия на същия, и наличие на акт на органа по чл.25 ЗПП, издаден по реда на чл.26, ал.6, т.3 и т.5 ЗПП. По изложените съображения атакуваното определение трябва да се остави в сила като законосъобразно. Воден от горното, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на пето отделение,