Определение № 184 от 22.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2824/2015 г.

Производство по чл. 282, ал.2 ГПК. С въззивното решение № 1461 от 04.03.2015 г. по гр.д. № 20635/2014 г. на Софийски градски съд, ІV Г състав е потвърдено решение от 27.08.2014 г. по гр.д. № 53792/2013 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявени от Д. С. П. от [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 3 КТ. Искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ е уважен за сумата 3240 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2013 г. до окончателното и изплащане. В. решение е обжалвано от [фирма], [населено място] с касационна жалба вх. № 39509 от 25.03.2015 г. В касационната жалба е направено искане за спиране изпълнението на въззивното решение на Софийски градски съд. Представено е преводно нареждане от 24.03.2015г., удостоверяващо внесена чрез [фирма] по реда на чл. 180 и сл. ЗЗД сума в размер на 4410,93 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че условията на чл. 282, ал.2, т.1 ГПК да бъде допуснато спиране изпълнението на невлязлото в сила решение са налице – за присъдените с решението суми молителят е внесъл надлежно обезпечение, воден от което