Определение № 281 от 23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1767/2024 г.

ВКСIII гражданско отделение23.01.2025 г.докладчик Владимиров

Диспозитив

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 5213/14.11.2024 г. по гр. д. № 1767/2024 г. на ВКС, III г. о., в частта за разноските като: ОСЪЖДА Национално музикално училище „Любомир Пипков“ с БУЛСТАТ[ЕИК] и адрес [населено място], [улица] да заплати на К. К. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 1506. 51 лева (хиляда петстотин и шест лева и петдесет и една стотинки) лева – разноски в касационното производство. Определението e окончателно.

Мотиви

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 20404/25.11.2024 г. по регистъра на ВКС, подадена от ответника по касационна жалба и ищец по делото К. К. С., чрез адв. Ш., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 5213/14.11.2024 г. в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от касатора и ответник по делото Национално музикално училище „Любомир Пипков“ – [населено място], чрез адв. А., с който се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и се иска същото да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 5213/14.11.2024 г. по гр. д. № 1767/2024 г. на ВКС, III г. о. в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 871/15.02.2024 г. по гр. д. № 6630/2023 г. на Софийски градски съд (СГС), IV – А въззивен състав, с което като резултат исковете за защита срещу незаконно уволнение – по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последният вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от К. К. С. против Национално музикално училище „Любомир Пипков“ са уважени. В определението липсва произнасяне по искането на ответника по касация К. К. С., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на сторените разноски в касационното производство. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. Налице са предпоставките за допълване на определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК в частта за разноските, които са били поискани своевременно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационна жалба с вх. № 51519 от 07.05.2024 г. (по регистъра на СГС), подаден от К. К. С. чрез адв. Ш.. В него е направено нарочно искане за присъждане на сторените разноски. Към отговора на касационната жалба, приложен по настоящото производство (на л. 38), е представен договор за правна помощ от 01.04.2024 г., ведно с адвокатско пълномощно, по силата на което адв. Ш. черпи представителни права за ответника по жалба С. в производството пред ВКС. От приложения договор за правна защита и съдействие от 01.04.2024 г. се установява се, че негов предмет е изготвянето на отговор на касационна жалба на НМУ „Любомир Пипков“ срещу решение № 871/15.02.2024 г. по гр. д. № 6630/2023 г. на СГС, както и представителство и защита в производството по нейното разглеждане пред ВКС до приключването му, срещу договорено адвокатско възнаграждение от 3000 лева. Половината от същото (1500 лева) е заплатено изцяло и в брой при сключване на договора, който, съгласно записаното в него и според т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, има характер на разписка за платената сума. Остатъкът от договореното адвокатско възнаграждение (от още 1500 лв.) са изплатени на 30.05.2024 г., видно от представената от същата дата разписка, приложена на л. 56 от настоящото производство. Настоящият състав намира, че възражението на насрещната по молбата страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и характера на производството (трудов спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ), е основателно. По този вид дела минималното адвокатско възнаграждение възлиза общо на 2008. 68 лева (930 лева, изчислени съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. по исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ и 1078. 68 лева, изчислени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ според материалния интерес). В случая, осъществената адвокатска защита на ответника по касация се изчерпва с изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по - малко от 1 200 лв. Ето защо, в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 1506. 51 лева, която съответства на 3/4 от изчисленото по – горе общо минимално адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,

Цитирани разпоредби

14