Определение № 490 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3494/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. И. В., чрез назначения му от съда особен представител – адв. Е. Д. против разпореждане от 05.03.2020 г. на Апелативен съд София по гр.д.№ 5434/2019 г., с което е върната частната жалба, подадена от В. И. В., чрез особения му представител – адв.Д. с вх.№ 151/07.01.2020 г. срещу разпореждане на Апелативен съд София, с което е оставена без движение частната касационна жалба на В. И. В. с вх. № 22336/09.12.2019 г. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като указанията на съда са изпълнени от ищеца – последният е заплатил посочената от съда държавна такса в размер на 15.00 лв. Освен това указанията за отстраняване на нередовността на частната жалба с вх. № 151/07.01.2020 г. не са връчени на пълномощника на ищеца –адв. Д.. Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С определение от 15.11.2019 г. на Апелативен съд София по ч. гр.д. № 5434/2019 г., въззивният съд е потвърдил определение от 17.10.2019 г. на Окръжен съд Монтана по гр.д. № 86/2019 г., с което е върната исковата молба на ищеца В. И. В. срещу Софийски градски съд на основание чл.129, ал.3 ГПК и производството по делото е прекратено. Срещу така постановеното определение на Апелативен съд София е депозирана частна касационна жалба с вх. № 22336/09.12.2019 г. от В. И. В., която е оставена без движение с разпореждане от 11.12.2019 г., като на жалбоподателя е даден срок за отстраняване на нередовносттите й. В указания от съда срок, последните не са отстранени и с разпореждане от 23.01.2020 г. на съдията-докладчик, частната касационна жалба е върната. Междувременно с частна жалба с вх. № 151/07.01.2020 г., подадена от назначения на ищеца особен представител е обжалвано и разпореждането на САС от 11.12.2019 г., с което са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности на частната касационна жалба. Именно тази частна жалба, която е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване, е върната поради неотстраняване в срок на нередовностите й – представяне на доказателства за платена държавна такса в размер на 15,00 лв., с разпореждане от 05.03.2020 г. на САС, което е предмет на обжалване в настоящото производство. За да постанови обжалваното разпореждане, съдът е приел, че указанията, дадени с разпореждане от 08.01.2020 г. са надлежно съобщени на ищеца В. И. В. на 27.01.2020 г., като едноседмичния срок за изпълнението им е изтекъл на 03.02.2020 г., но и към датата на постановяване на разпореждането - 05.03.2020 г. не са ангажирани доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15,00 лв. Определението на Софийски апелативен съд е законосъобразно. Безспорно указанията на съда, дадени с разпореждането от 08.01.2020 г. не са връчвани на адвокат Е. Д., който е назначен за процесуален представител на ищеца по реда на чл. 95 ГПК, но са надлежно връчени на ищеца на 27.01.2020 г. Съгласно чл.45 ГПК, вр. чл.39, ал.1 ГПК, когато страната не е посочила съдебен адресат, съобщението може да бъде връчено както лично на адресата, така и на пълномощника й по делото. Обстоятелството, че пълномощникът на жалбоподателя го представлява въз основа на предоставена правна помощ за процесуално представителство по делото, без да е изрично посочен като съдебен адресат, не изключва личното връчване на страната. В указания срок, противно на твърденията в частната жалба, от ищеца, не са представени доказателства за внесена държавна такса по частната жалба с вх. № 151/07.01.2020 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение