Определение № 12533 от 05.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11294/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение „Български хелзинкски комитет“ /Сдружението/, гр. София, срещу определение № 32941/08.10.2025 г., постановено по адм. дело № 4520/2025 г. на Административен съд - София – град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалба на Сдружението, срещу писмо с рег. № 812100-6802/10.04.2025 г. на ВПД директор на дирекция „Правно нормативна дейност“ на МВР и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му и връщане на делото за разглеждането му по същество. Ответникът по частната жалба - ВПД директор на дирекция „Правно нормативна дейност“ на МВР, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АССГ е приел, че оспореното пред него писмо няма характер на отказ по чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, като същото представлява уведомление по чл. 33 от ЗДОИ, а не краен акт, подлежащ на съдебен контрол. С оглед предходното съдът е приел подадената пред него жалба за недопустима на основание чл. 159, т.1 АПК и е оставил същата без разглеждане. Определението е правилно. Обоснован е изводът на АССГ, че оспореното пред него писмо, няма характер на отказ за предоставяне на информация по смисъла на чл. 38 ЗДОИ. С него органът е посочил, че не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, което изрично е регламентирано с правилото на чл. 33 от ЗДОИ, като последният гласи, че в тези случаи органът в 14-дневен срок уведомява заявителя. В тази връзка решаващият съд обосновано е приел писмото за елемент от производството по издаване на административния акт и по-конкретно за уведомяване по смисъла на чл. 33 от ЗДОИ, като правилно е заключил, че същото не подлежи на самостоятелен съдебен контрол /по арг. чл. 21, ал. 5 АПК/, респективно е приел подадената срещу него жалба за недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Отделно от горното правилно административният съд е посочил, че разследването като стадий на досъдебното производство, за престъпления, извършени от магистрати се извършва от разследващи инспектори от Комисията за противодействие на корупцията, на основание чл. 194, ал. 6 НПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 7 от Закона за противодействие на корупцията. Ето защо органите на МВР не разполагат с такава компетентност, в това число и да прилагат способи по ЗСРС, нито да разглеждат искания за прилагане на специални разузнавателни средства /СРС/. В тази връзка е правилно заключението на АССГ, че независимо, че министерството безспорно е орган по чл. 13 от ЗСРС, който може да иска прилагане на СРС, както и да осигурява и прилага такива по смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗСРС, с оглед на което и има задължение за водене на регистри по чл. 34е ЗСРС, то от това не може да се прави категоричен извод, че то разполага с исканата в конкретния случай информация. В подкрепа на последното, съдът обосновано е отбелязал, че от приложения към преписката отговор УРИ 1266р-8590/04.04.2025 г. на директора на ГД „БОП“ е видно, че във водените от дирекцията специални регистри по чл. 34е от ЗМВР, не се съдържа информация относно местоработата и длъжността на лицата, спрямо които са прилагани способите на ЗСРС. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на частния жалбоподател. На Министерството на вътрешните работи следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева за производството пред ВАС на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от частния жалбоподател. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,