Определение № 3527 от 11.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 727/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 във вр. с чл.248,ал.3 ГПК, а произнасянето на настоящия състав е в изпълнение на указанията, дадени му с Определение № 3338 от 27.11.2025г. по ч.т.д.№ 1605/2025г. на ІІ т.о. на ВКС за допустимост на частна жалба вх.№ 4295/18.02.2025г., подадена от адвокат Р. И. в качеството й на пълномощник, осъществил безплатно правна защита на ищцата Н. М. по подадената от насрещната страна „УниКредит Булбанк“ АД въззивна жалба срещу определение № 301 от 04.02.2025г. по в.гр.д.№ 871/2024г. на САС. С последното, в производство по чл.248,ал.1 ГПК, е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските и на адвокат Р. И. е определено възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА в размер на 1 829.92лв., което „УниКредит Булбанк“АД е осъдено да й заплати. С частната жалба се иска атакуваното определение да бъде изменено и да бъде увеличено присъденото възнаграждение за предоставената безплатна помощ в съответствие с пазарните условия за определяне на адвокатско възнаграждение по „аналогични случаи“ като се сочи, че справедливото е в размер на 4 116.46лв. Поддържа се, че проведената успешно пред въззивната инстанция правна защита е за сума от 43 330лв., а за ориентир за определяне на справедливото адвокатско възнаграждение следва да се вземат минималните размери на Наредба № 1/2004г. в редакцията й към датата на приключване на устните състезания пред САС, а не в редакцията към момента на възникване на мандатните отношения. В писмен отговор „УниКредит Булбанк“АД оспорва основателността на частната жалба. Съставът на ВКС счита частната жалба за неоснователна: С оглед задължителния характер на даденото от СЕС по дело С- 438/22 тълкуване, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждение, не са задължителни и при преценката на размера на възнаграждението по чл.38,ал.2 ЗАдв. при оказана безплатно правна помощ, съответно за оказано безплатно процесуално представителство. Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 3 ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към Наредба № 1. Критериите за определяне на размера на възнаграждението, които следва да бъдат приложени, могат да се изведат от разпоредбата на чл.36,ал.2 ЗАдв в частта за изискването размерът на възнаграждението за адвокатския труд да е „справедлив и обоснован“. При тази преценка от значение са видът на претенцията/спора, етапът на производството, обемът на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхватът на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба, съдебна практика и правна доктрина, активност при извършване на процесуални действия и участие в открити съдебни заседания, и конкретната за всеки спор фактическа и правна сложност на делото. Настоящият състав приема, че определеното и присъдено с атакуваното определение възнаграждение на адвокат Р. И. от 1 829.92лв. за защита по подадената от насрещната страна „УниКредит Булбанк“ АД въззивна жалба, отговаря на посочените по-горе стандарти. То е идентично по размер с възнаграждението, определено от Софийски градски съд за безплатно оказаната правна защита на ищцата за първоинстанционното производство. Последното е продължило от януари 2019г. до март 2021г., т.е. повече от две години, в рамките на които са проведени четири публични съдебни заседания, приети са множество писмени доказателства, изслушвани са заключения на две експертизи. Въззивното производство е приключило в едно отрито съдебно заседание, в което е приета служебно назначената от съда експертиза, и на което не е присъствал процесуален представител на ищцата. Видно е, че за положения пред апелативния съд от адвоката труд в много по-малък обем, му е определено възнаграждение равностойно на това за защитата пред първата инстанция. Отсъстват правни аргументи, с които да бъде възприета тезата на адв. И., че нейният труд пред въззивната инстанция не е справедливо оценен. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.