Определение № 182 от 08.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 461/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Обединена българска банка“ АД /“ОББ“ АД/ срещу определение №65 от 09.01.2020г. по ч.гр.д. №5545/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх.№131800/28.10.2019г. в рег. на СГС и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като моли да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Оспорва изводите на въззивния съд, че частната жалба срещу поставеното от първоинстанционния съд определение за спиране на производството на основание чл.637, ал.1 ТЗ е просрочена, тъй като срокът за обжалване е започнал да тече на 11.10.2019г. Оспорва законосъобразността на процедурата по връчване на първото съобщение до банката на 11.10.2019г., като твърди, че връчването е на адрес на пълномощник /адв.Т./, различен от посочения по делото съдебен адрес. С оглед изложеното счита, че подадената на 28.10.2019г. частна жалба не се явява просрочена и следва да бъде разгледана по същество. Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С определение №5203 от 03.10.2019г. по т.д.№724/2015г. на СГС е спряно производството по делото по отношение на „Баркинс Интернешънъл България“ ЕАД на основание чл.637, ал.1 ТЗ. Определението е обжалвано от ищеца „ОББ“ АД с частна жалба вх.№131800/28.10.2019г. в рег. на СГС. В изпълнение на указания на въззивния съд за уточняване и представяне на доказателства кога и по какъв начин жалбоподателят е узнал за обжалваното определение, „ОББ“ АД с молба от 23.12.2019г. заявява, че определението е получено на 21.10.2019г. заедно с призовка за насрочено на 06.11.2019г. о.с.з. по т.д.№724/2015г. на СГС. С обжалваното в настоящото производство определение САС оставя без разглеждане частната жалба, като приема, че „ОББ“ АД е получило определението на СГС за спиране на производството на по-ранна дата от заявената, а именно на 11.10.2019г., когато на адв.Т., имащ надлежно пълномощно по делото, е връчено съобщение с еднакво лицево съдържание като съобщението, връчено на юк.Пресолска на 21.10.2019г. От приложените по делото съобщения за връчване на съдебни книжа се установява, че след постановяване в з.з. на определението за спиране на производството по отношение на единия от ответниците, на ищеца „ОББ“ АД са изпратени две съобщения, с които е призован за насроченото на 06.11.2019г. открито съдебно заседание по т.д.№724/2015г. на СГС- първото чрез адв. Ал.Т. на адрес, който не е посочен по делото /в приложените две пълномощни няма адрес на упълномощения адвокат/ и връчено на 11.10.2019г., а второто на адреса, посочен в становище от 27.05.2019г. и връчено на юк.Пресолска. В нито едно от съобщенията не е удостоверено връчване на определение №5203/03.10.2019г. за спиране на производството. Съобщение за процесното определение и възможността то да бъде обжалвано е изпратено и връчено единствено на ответника „Баркинс Интернешънъл България“ ЕАД /стр.816 и 817 от делото на СГС/. С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е неправилно. Срокът за обжалване на определенията и разпорежданията е едноседмичен съгласно чл.275, ал.1 ГПК, като подаването на частна жалба след изтичане на преклузивния срок е основание за нейното връщане по реда на чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.2, т.1 ГПК. В настоящата хипотеза липсва надлежно уведомяване на ищеца „ОББ“ АД за постановеното определение №5203/03.10.2019г. за спиране на производството по отношение на единия от ответниците, тъй като и в двете съобщения /едното връчено на 11.10.2019г., другото – на 21.10.2019г./ е посочено единствено, че делото е насрочено в открито съдебно заседания на 06.11.2019г. В нито едно от двете съобщения не е удостоверено прилагането на препис от определението за спиране, нито съдържанието на това определение е отразено в самата призовка. Признанието на жалбоподателя „ОББ“ АД, че е получил препис от определението за спиране заедно със съобщението, връчено на 21.10.2019г., следва да бъде ценено съгласно чл.54 ГПК, но е недопустимо да бъде тълкувано в негова вреда, т.е. да се приеме, че признава факт, различен от признатия. Обстоятелството, че двете съобщения /от 11.10.2019г. и от 21.10.2019г./ са с едно и също съдържание е ирелевантно, доколкото и с двете не е надлежно удостоверено връчване на обжалваното определение за спиране на производството. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че частната въззивна жалба е подадена в преклузивния срок и определението на САС за оставянето й без разглеждане като просрочена е неправилно и следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение