Определение № 3319 от 25.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2188/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника Национална агенция по приходите, [населено място], чрез гл.юрисконсулт П. Н., срещу определение № 2544/22.08.2025г. по т.д.№ 1056 по описа на ВКС за 2025г., с което се оставя без разглеждане подадената от НАП касационна жалба срещу решение № 139/12.02.2025г. по възз.гр.д.№ 1111/2024г. на Окръжен съд - Варна. Според касатора делото не е търговско, а - гражданско, предвид естеството на вземането, искането по чл.464 ГПК и това, че отношенията не са между търговци. Искането е за отмяна на обжалваното определение. С подадения писмен отговор насрещната страна, ищецът „С.Г.Груп“ ЕАД, чрез адв.Л. М., оспорва частната жалба. Не е постъпил в срок отговор от ответника К. С.. Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна. Производството, в което е постановено обжалваното определение, е образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите, [населено място], срещу решение № 139 от 12.02.2025г. по възз.гр.д. № 1111/2024г. на Окръжен съд – Варна. С него е потвърдено решение № 1165 от 05.04.2024г. по гр.д.№ 7241/2023г. на РС - Варна, с което се приема за установено, на осн. чл. 464 ГПК, по отношение на „С. Г. Груп“ ЕАД, като взискател по изп.д.№ 20227190400479 на ЧСИ С. Я., рег. № 719, че не съществува подлежащо на принудително изпълнение вземане за публични задължения, посочено в удостоверение с изх. № 030372302173999/03.05.2023г. на присъединения взискател ТД на НАП, [населено място], спрямо длъжника К. П. С., за сумитe: 198.55 лв. – сбор на лихвите върху ежемесечните вноски за данък обществено осигуряване; 59.72 лв. – сбор на лихвите върху ежемесечните вноски за универсален пенсионен фонд; 10 682.42лв. по публично изпълнително дело № 16000684/2016г., образувано срещу К. С., от които 6 029.94лв. – сбор от начислените ежемесечни главници и 4 652.48лв. – сбор от начислените лихви върху всяко от задълженията за главница, посочени в удостоверение с изх. № 030372204518641/06.12.2022г. до 03.05.2023г., поради погасяване по давност на правото за принудителното му събиране, съобразно чл. 171, ал. 1 и ал. 3 ДОПК. Първият състав е приел, че търговският характер на делото произтича от факта, че взискателят по изпълнителното дело „С. Г. Груп“ ЕАД е придобил качеството на такъв в резултат на договор за прехвърляне на вземания с „Юробанк България“ АД, сключен във връзка с упражняваната от него търговска дейност и отново във връзка с нея е предявил и настоящия иск по чл. 464 ГПК. Тези изводи следва да бъдат изцяло споделени. В мотивите към ТР № 3/23.02.2022г. по тълк..д.№ 3/2019г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че при съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др. В случая търговския характер на делото следва да бъде изведен от обусловеността на правния спор от договора за прехвърляне на вземания - търговска сделка, сключен между „Юробанк България“ АД като цедент и „С. Г. Груп“ ЕАД като цесионер, от който произтича качеството на ищеца на взискател, съответно – активната легитимация в производството по чл. 464 ГПК. Ето защо е приложимо ограничението за достъп до касационен контрол по търговски дела по чл.280, ал.3, т.1, предл.2 ГПК. Тъй като въззивното решение е постановено по иск с цена под 20 000лв, депозираната срещу него касационна жалба е недопустима. При съвпадане с изводите на първия състав, определението следва да бъде потвърдено. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: