Определение № 7831 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6734/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на К. Г. Х. чрез адв. К. Чунчуков срещу определение № 21221/28.05.2026 г., постановено по адм. дело № 6389/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без уважение особеното искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РТР23-РД66-2/1/05.05.2026 г., издадено от кмета на район „Триадица“ при Столична община. Релевират се оплаквания за неправилност на оспореното определение, поради нарушение на материалния закон. В жалбата се излага, че К. Х. се намира в тежко финансово състояние и не разполага с друго, годно за обитаване жилище, а срока, даден за освобождаване на общинското жилище, е кратък. Според частния жалбоподател предварителното изпълнение на заповедта би й причинило значителни и трудно поправими вреди, които се явяват несъразмерими между целта на заповедта и тежестта на последиците от изпълнението на акта. Претендира отмяна на определението и спиране на предварителното изпълнение на заповед № РТР23-РД66-2/1/05.05.2026 г., издадено от кмета на район „Триадица“ при Столична община. Ответникът по частната жалба кмета на район „Триадица“ при Столична община не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Четвърто отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба, подадена от К. Г. Х. срещу заповед № РТР23-РД66-2/1/05.05.2026 г., издадена от кмета на район „Триадица“ при Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинска собственост (ЗОбС) и чл. 33, ал. 1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, издадена от Столичния общински съвет (НРУУРОЖТСО) е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката, възникнало от заповед № РТР23-РД66-2/11.05.2023 г. на кмета на район „Триадица“ и сключен въз основа на нея договор за наем № 461/22.05.2023 г. и на лицето е наредено да освободи общинското жилище в срок до 10.06.2026 г. В жалбата е имплицирано искане за спиране на допуснатото по силата на чл. 46, ал. 5 ЗОбС предварително изпълнение на оспорената заповед. За да остави без уважение особеното искане на К. Х. за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, първоинстанционния съд е приел,че в тежест на молителката е да посочи трудно поправимите вреди и да представи доказателства за тях, както и вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди решаване на въпроса за неговата законосъобразност. Според съда такива доказателства не са представени, а напротив – приложени доказателства, от които е установено, че молителката има финансова възможност, доколкото е закупувала имоти, има право на ползване върху недвижим имот на дъщеря й. Изложени са аргументи, че трудно поправими вреди от предварителното изпълнение няма да настъпят, дори и в имота да се настанят други нуждаещи се и ничий живот или здраве няма да пострада от предварителното изпълнение. Обжалваното определение е правилно поставено. Разпоредбата на чл. 46, ал. 5, изр. второ ЗОбС сочи, че жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът не разпореди друго. В същото време, в приложимия закон за общинската собственост, законодателят не излага изисквания и ред, при които съдът може да спре предварителното изпълнение на индивидуалния административен акт за прекратяване на наемно правоотношение. Поради това, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК. Законодателят е възложил доказателствената тежест на оспорващия, който по несъмнен начин трябва да докаже, че от допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, за него ще настъпят значителни и трудно поправими вреди. Общи твърдения за настъпване на значителни или трудно поправими вреди, възпрепятстват съда да извърши необходимата преценка. Твърдението за евентуални вреди не е аргументирано, за да се постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административен акт. В частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането за спиране на допуснатото от закона предварителното изпълнение на процесната заповед, са посочени общи фактически основания за спиране изпълнението на заповедта, което от своя страна изключва възможността да се приеме, че оспорващият доказва нанасянето на значителни или трудно поправими вреди, а и освен това не са представени никакви доказателства в тази насока. От доказателствата, които се намират по делото, се установява, че през 2025 г. частната жалбоподателка е закупила два недвижими имота и че й е учредено право на ползване на 1/2 идеални части на недвижим имот, находящ се в гр. София. Следва да се посочи и, че по делото се намират доказателства за наличие на трудов договор и документ за изплатена пенсия. Тези доказателства опровергават твърденията на К. Г. Х., че няма жилище, в което да живее, както и че се намира в трудно финансово положение. Поради това, съдът счита, че липсват предпоставки за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнението на заповедта по чл. 46 ЗОбС, Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение на съда като правилно, следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1, към който препраща чл. 236 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Четвърто отделение,