Определение № 1780 от 26.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1228/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Г. И. от [населено място] срещу определение № 232 от 02.04.2024 г. по в. ч. т. д. № 138/2024 г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по същото дело и е оставена без разглеждане подадената от посоченото лице частна жалба срещу протоколно определение от проведено на 14.02.2024 г. общо събрание на кредиторите на „Си Би Ей Груп“ ЕООД (н.), постановено по т. д. № 1899/2012 г. на Варненски окръжен съд. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение по съображения, че въззивният съд не е вникнал в жалбата му и не се е произнесъл по същността й, а именно – че съдът по несъстоятелността неправилно е приел липса на кворум за вземане на решение от ОСК, проведено на 14.02.2024 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал.1 ГПК едноседмичен срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от К. Г. И. от [населено място], в качеството му на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Си Би Ей Груп“ ЕООД (н.), частна жалба срещу протоколно определение от проведено на 14.02.2024 г. общо събрание на кредиторите на това дружество, въззивният съд е приел, че същата е недопустима поради това, че атакуваното определение е необжалваемо, тъй като не попада в нито една от двете категории определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, подлежащи на обжалване. В тази връзка решаващият състав е съобразил практиката на ВКС, обективирана в определение № 135 от 31.03.2022 г. по ч. т. д. № 601/2022 г. на I о., според която определенията на съда по несъстоятелността, констатиращи непостигането на мнозинство за вземане на решение от събранието на кредиторите, не са преграждащи съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, а освен това не са и сред изброените като обжалваеми актове в производството по несъстоятелност, съгласно чл. 613а ТЗ. Настоящият състав намира, че въззивното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, като с изменението на разпоредбата от 2010 г. /ДВ, бр. 101/2010 г./ е предвидено, че обжалването се осъществява „по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс”. Това препращане налага извода, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията по чл. 274, ал. 1 ГПК, т. е. на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само онези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ТЗ) или по отношение на които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани (чл. 274, ал. 1, т. 2 ТЗ). И тъй като определенията на съда по несъстоятелността, с които същият констатира непостигането на мнозинство за вземане на решение от събранието на кредиторите, не попада в нито една от двете хипотези, същото не може да бъде предмет на самостоятелен инстанционен контрол. В подкрепа на извода, че това произнасяне на съда по несъстоятелността не прегражда развитието на производството по несъстоятелност, са съображенията по т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2017 на ОСТК на ВКС, които, макар и да касаят обжалваемостта на определението за отказ да се свика събрание на кредиторите по чл. 674 ТЗ, са относими изцяло и към произнасянето на съда по несъстоятелността в рамките на самото събрание. Неоснователно е становището на частния жалбоподател, че въззивната инстанция е дължала произнасяне по сезиралата я частна жалба предвид заявеното в нея оплакване за неправилна преценка на съда по несъстоятелността, че не е налице кворум за вземане на решение от общото събрание на кредиторите. Произнасянето по всеки от пороците на съдебния акт – нищожност, недопустимост или неправилност, предпоставя депозираната срещу него жалба да е допустима. При недопустимост на жалбата, независимо на какво основание – поради това, че е нередовна, просрочена или е насочена срещу неподлежащ на обжалване акт (какъвто е настоящият случай), сезираният съд не може да се произнася по заявените в нея оплаквания. С оглед изложените съображения, въззивното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение