Определение № 838 от 27.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5218/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Д. С. Г., с която е поискано да бъде допълнено в частта му за разноските определение № 4211 от 20.12.2023 г., постановено по настоящето дело. Поддържа се, че искане за присъждане на разноски е направено своевременно, като са представени и доказателства за извършването им. В писмен отговор от 16.02.2024 г. ответницата по молбата С. М. С. изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на първо г.о., след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата за допълване на определение № 4211 от 20.12.2023 г. в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице /страна по делото/ и в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК /определението е постановено на 20.12.2023 г., а молбата е подадена на 17.01.2024 г./. Разгледана по същество, молбата е неоснователна поради следното: Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По аргумент на противното следва, че в производство, в което не се решава спорът по същество и което няма самостоятелен характер, а е съпътстващо основния спор, каквото е това по чл.248 ГПК, разноски не се присъждат. Извод, че производството по чл.248 ГПК и това по обжалването му по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, нямат самостоятелен характер, се налага и от разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК, предвиждаща че определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението по делото. В този смисъл е практиката на ВКС, например определение № 114 от 11.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 880 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г. о.; определение № 25 от 03.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 1975 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 5089 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др. Предвид на изложеното, не се дължат и не следва да се присъждат разноски за производството по настоящото ч.гр.д.№ 5218 от 2023 г., завършило с определение № 4211 от 20.12.2023 г. за потвърждаване на определение № 2312 от 05.10.2023 г. по в.гр.д.№ 1332 от 2023 г. на Пловдивския окръжен съд, VI състав градски съд, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение на въззивно решение в частта за разноските. Същото е постановено в производство, което няма самостоятелен характер и не представлява производство, с което се приключва делото в съответната инстанция по смисъла на чл.81 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.248 ГПК съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение