Решение № 1443 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 589/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив, против Решение № 4861/03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 805/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отменен Ревизионен акт № Р-16002424005892-091-001 от 20.05.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 201 от 26.06.2025 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, с който частично не е признат деклариран преотстъпен корпоративен данък за 2018 г. в размер на 5 444,29 лв., в резултат на което са установени допълнителни задължения за внасяне в размер на 5 444,29 лв., с прилежащи лихви в размер на 3 784,17 лв. Наведени са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните доводи са за неправилно тълкуване и приложение на чл. 189б, ал. 1, във вр. § 1, т.27 от ЗКПО. Касационният жалбоподател счита, че съдът е разширил обхвата на стриктно регламентираното данъчно облекчение в смисъл, че облекчението за преотстъпване на данък се отнася до всяка данъчна печалба, формирана не само по производство на непреработена растителна и животинска продукция, но и от продажба на ДМА – зърнокомбайн. Искането е за отмяна на решението и вместо него да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА. Претендират се разноски за двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 445,70 лева и държавна такса в размер на 73,83 лева. Ответникът – „Бултера“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Е. Петрова, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение, както и да се присъдят разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу решение, което е неблагоприятно за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на „Бултера“ ООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративно подоходно облагане за данъчен период 2018 г. в размер на 5 444,29 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 3 784,17 лв. Определените задължения са резултат от непризнато право на преотстъпване на данъка за 2018 г. на основание чл. 189б, ал.1 от ЗКПО. Органите по приходите приемат, че неправилно ревизираното лице е включило в данъчната печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция и печалбата си от продажба на ДМА – зърнокомбайн. Позовават се дефиницията на понятието „Непреработена растителна и животинска продукция“, дадено в § 1, т.27 от ДР на ЗКПО, съгласно което „Непреработена растителна и животинска продукция“ е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който не е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава, и е посочен в Приложение I на Договора за функционирането на Европейския съюз. Считат, че законовите изисквания за ползване на данъчно облекчение по чл.189б, ал.1 от ЗКПО са императивни, не могат да се тълкуват разширително, доколкото са отклонение от общия режим на облагане. Първоинстанционният съд е отменил издадения ревизионния акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. АС – Стара Загора е приел, че страните не спорят по фактите, а спорът е свързан с тълкуване и прилагане на нормата на чл. 189б, ал. 1 ЗКПО и конкретно налице ли е право на преотстъпване на корпоративен данък за дружеството за декларираната му и формирана данъчна печалба за 2018 г. от продажбата на ДМА – зърнокомбайн. Приел е за безспорно наличието на пряка връзка между формираната печалба и изискуемата дейност по смисъла на чл. 189б, ал. 1 ЗКПО, вр. с § 1, т. 27 от ДРЗКПО. Приел е, че неправилно органите по приходите са тълкували разпоредбата, че данъчната печалба може да се формира само от реализация /продажби/ на непреработена растителна продукция, защото законодателят е използвал термина дейност, а не приходи от непреработена растителна продукция. Позовал се е на българския тълковен речник, относно понятията „дейност“ като съвкупност от действия в някаква област и „приход“ като доход, добив, рента, печалба, облага. Приел е, че от гледна точка на законодателна воля, както и на практиката, дейността по производството на такава продукция е значително по-широко понятие, включваща всички етапи на производството, а реализацията, продажбата е само един от тези етапи – краен и завършващ процеса. Обосновал е извод, че всяка печалба, който произтича от тези дейности и е свързана с тях подлежи на данъчно облекчение чрез преотстъпване на дължимия за нея корпоративен данък до 60 на сто. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на закона. На основание чл.189б, ал.1 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Условията, при които се преотстъпва корпоративен данък са уредени в чл.189б, ал.2 от ЗКПО. В случая, обаче не са спорни условията, при които се преотстъпва корпоративен данък, а размера на правото на преотстъпване на корпоративен данък по чл.189б, ал.1 от ЗКПО и по – конкретно дали правото на преотстъпване включва и данъчната печалба от продажба на ДМА – зърнокомбайн, използван за дейност на дружеството по производство на непреработена растителна продукция. Настоящия касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд по тълкуването и прилагането на чл.189б, ал.1 от ЗКПО. Неправилно съдът е приложил разширително тълкуване на чл.189б, ал.1 от ЗКПО, за да приеме, че от облекчението се ползва всяка дейност на земеделския стопанин, която има връзка с производството на непреработена растителна и животинска продукция. С разпоредбата на чл.189б, ал.1 от ЗКПО, законодателят е регламентирал данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани отнасящо се до преотстъпване на корпоративен данък за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Като разпоредба, която предвижда данъчно облекчение, същата е изключение от общия ред на данъчно облагане, поради което е недопустимо разширително тълкуване, а нормата следва да се тълкува стриктно. Безспорно продажбата на ДМА, макар и използван в основната дейност на ревизираното дружество, не е дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, а е действие на разпореждане с ДМА, от което се формира печалба за земеделския производител. В този смисъл, не всяка дейност на данъчно задълженото лице – земеделски стопанин, формираща данъчна печалба се ползва от предвиденото по чл. 189б, ал.1 от ЗКПО данъчно облекчение, а само тази по производство на непреработена растителна и животинска продукция. С разпоредбата на § 1, т.27 от ДР на ЗКПО, е дадена легална дефиниция на понятието „непреработена растителна и животинска продукция“, което е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който не е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава, и е посочен в Приложение I на Договора за функционирането на Европейския съюз. Неправилно съдът се е позовал на българския тълковен речник, относно понятията „дейност“ и „приход“, за да обоснове извод, че дейността по производството на непреработена растителна продукция е по-широко понятие, включващо всички етапи на производството, а реализацията, продажбата е само един от тези етапи – краен и завършващ процеса. Независимо, че дейността по производството на непреработена растителна продукция е възможно да включва няколко етапа на производството, от облекчението се ползват само дейностите, формиращи печалба от производство на непреработена растителна продукция, а не както се каза по - горе всяка дейност, формираща печалба и имаща връзка с такова производство. Предвид изложеното РА, с който на „Бултера“ ООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за данъчен период 2018 г. в размер на 5 444,29 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 3 784,17 лв. е законосъобразен. А като е достигнал до други правни изводи, АС – Стара Загора е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на „Бултера“ ООД срещу Ревизионен акт № Р-16002424005892-091-001 от 20.05.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 201 от 26.06.2025 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив. С оглед изхода на спора, решението, в частта за разноските се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, като се преизчислят дължимите разноски. Ответника по касация „Бултера“ ООД няма право на разноски за двете инстанции. Такива се дължат на НАП, в структурата на която е включена Дирекция "ОДОП" – Пловдив. При определяне на техния размер, настоящата инстанция, съобрази, че липсва възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, поради което и на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, „Бултера“ ООД следва да заплати на НАП разноски за юрисконсулт за двете съдебни инстанции в размер на евровата равностойност на 2 445,69 лева и за държавна такса за касационното производство евровата равностойност на 73,83 лева или общо разноски в размер на 1288,21 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,