Определение № 80 от 10.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. С определение №129, постановено на 16.08.2017г. от тричленен състав на ВКС, Второ ГО по гр.д.№2641/2017г. е оставена без разглеждане като недопустима молба вх.№1864/02.05.2017г., подадена от Г. К. Д. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на решение №538 от 14.06.2010г., постановено по гр.д.№930/2009г. на Първо ГО на ВКС. Определението е обжалвано от Г. К. Д. с оплаквания, че същото е неправилно, постановено при нарушение на процесуалния закон и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената молба за отмяна. Поддържа, че съдът не е обсъдил искането му от 08.06.2017г., където е приложил двете съществени новооткрити обстоятелства под №5 и №6; не е взел предвид поправеното му искане от 22.07.2016г., от където се вижда, че ТКЗС е образувано през 1957г., че имотите са внесени от Д. С. Т.; не е съобразил писмената му защита по гр.д.№4448/2016г. на ВКС и жалбите му от 2017г., в които е посочил от кога и къде е започнал да търси и е открил съществените доказателства и кога ги е открил, тъй като не е могъл да знае, че тези доказателства ги има в Централен държавен архив; не е обсъдил молбата му за отмяна от 31.05.2017г., където за втори път е приложил новооткритите доказателства; не е взел предвид и възражението му от 12.09.2017г., възражението му от 13.11.2017г. и възражението му от 24.11.2017г. Ответниците по жалбата не изразяват становище. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да достигне до извода, че подадената от Г. К. Д. молба за отмяна е недопустима, тричленният състав на Второ ГО на ВКС е приел, че същата е подадена след изтичането на предвидения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК тримесечен срок. За да достигне до този извод, тричленният състав на Второ ГО на ВКС е взел предвид обстоятелството, че новите писмени доказателства, с които се обосновава наличието на основание за отмяна на влязлото в сила решение на състав на ВКС, Първо ГО по гр.д.№930/2009г., са били представени с предходна молба за отмяна, постъпила в съда на 08.06.2016г., към който момент Г. Д. е разполагал с доказателствата и считано от който момент предвиденият в чл.305 ГПК тримесечен срок е изтекъл. Така изложените съображения за недопустимост на подадената от Г. К. Д. молба за отмяна следва да бъдат споделени изцяло. В съответствие с изискването на чл.305, ал.1, т.1 ГПК тричленният състав на Второ ГО на ВКС е приел, че срокът за подаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение започва да тече от деня, в който молителят се е снабдил с новите писмени доказателства. В случая, доколкото тези доказателства /списък-декларация и учредителен протокол/ се намират в кориците на гр.д.№4448/2016г. на Четвърто ГО на ВКС като приложени към подадена на 08.06.2016г. от Г. К. Д. молба за отмяна, следва да се приеме за установено по категоричен начин, че към тази дата жалбоподателят е разполагал с доказателствата, а оттам и че от този момент е започнал да тече и предвиденият в чл.305, ал.1, т.1 ГПК преклузивен срок. Подаваните след тази дата становища и възражения не биха могли да имат за последица продължаване или възстановяване на срока, поради което и обстоятелството, че не са били взети предвид от тричленния състав на Второ ГО при извършването на преценка за допустимостта на подадената от Г. К. Д. молба за отмяна е ирелевантно за настоящето производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение