Определение № 8183 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6266/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Г. Г., чрез адв. Попова срещу определение № 5885/20.05.2026 година на Административен съд – Пловдив по адм.д. № 1308/2026 година. С последното е оставено без разглеждане искането му за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 25-0432-000374 от 08.11.2025 г., издадена от началник Сектор „Охранителна полиция“ при Първо Районно управление - Пловдив при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „И“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на СУМПС [номер] образец Гърция на водача за извършено нарушение по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за което съгласно чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се налага наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца и отнемане на 10 контролни точки до подмяна на СУМПС [номер] образец Гърция с българско. Релевира възражения за неправилност на съдебния акт: Сочи, че процесната заповед не касае спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а то е по силата на разпореждане на административния орган, издал процесния акт. Твърди, че цитираните от първоинстанционния съд съдебни определения не се отнасят до конкретния казус. Според частния жалбоподател изричният отказ за възобновяване на административното производство е незаконосъобразен и неправилен, постановен при съществени процесуални нарушения и при необоснованост, както и, че е издаден от некомпетентен орган. Посочва, че в изричния писмен отказ се сочат обстоятелства, които не са били предмет на процесната заповед. Твърди, че след като се прекратява административното производство по Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който се издава и Заповедта за ПАМ е следвало да се прекрати и административното производство и по заповедта още на 10.11.2025 г. с мотивирана резолюция за това и да се възстанови прекратената регистрация на автомобила, поради представяне на валидно сключена застраховка на автомобила. Излага доводи, че процесната заповед е издадена без никакви мотиви от страна на издателя й. Представя подробни аргументи за неправилност на обжалваното определение. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед за прилагане на ПАМ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, началник Сектор „Охранителна полиция“ при Първо Районно управление (РУ) - Пловдив при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив, в молба-становище изразява съображения за неоснователност на частната жалба. По делото е постъпила и частна жалба от началник Сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ - Пловдив при ОДМВР – Пловдив, чрез главен юрисконсулт Пенкова срещу определение № 6088/26.05.2026 година на Административен съд – Пловдив по адм.д. № 1308/2026 година. С последното по жалбата на В. Г. е отменен отказ, обективиран в писмо с изх. № 432000-8558 от 13.05.2026 г. на началник Сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ - Пловдив при ОДМВР – Пловдив - гл. инспектор К. К. за възобновяване на административното производство по Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0432-000374 от 08.11.2025г., издадена от К. К. на длъжност началник Сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ - Пловдив при ОДМВР – Пловдив и преписката е изпратена за ново произнасяне съгласно указанията на съда. Релевира възражения за неправилност на съдебния акт: Сочи, че разглеждането на обстоятелството дали е платена или не застраховката, и кога, няма отношение към издадената заповед. Твърди, че към момента на проверката и издаването й автомобилът е бил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, като последващото й сключване и нейното плащане е новосъздадено обстоятелство, а не новооткрито такова и не попада в хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК. Обосновава, че към момента на издаване на заповедта фактът на нарушението – управление на МПС с прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ е бил налице, а заповедта е законосъобразна спрямо тези факти, като нов документ, който доказва покритие от следващия ден не е новооткрито обстоятелство, което да има отношение към датата на издаване на процесната заповед. Прави искане за отмяна на обжалваното определение. Ответникът, В. Г. Г., чрез адв. Попова в писмен отговор изразява съображения за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. По допустимостта на производството и основателността на частните жалби, съставът на Върховния административен съд излага следните съображения от правна страна: По частната жалба на В. Г. Г., чрез адв. Попова срещу определение № 5885/20.05.2026 година на Административен съд – Пловдив по адм.д. № 1308/2026 година, съставът на ВАС приема, че същата е неоснователна. Производството пред АС гр. Пловдив е образувано по жалба на В. Г. Г. срещу изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № 432000-8558 от 13.05.2026 г. на началник Сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ - Пловдив при ОДМВР – Пловдив, за възобновяване на административното производство по влязъл в сила акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-0432-000374/08.11.2025г. на началник Сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ - Пловдив при ОДМВР – Пловдив. В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт. Със Заповедта на основание чл. 171, т.1, б. „И“ от ЗДвП е иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) на Г. поради това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Последната е връчена по надлежния ред на 22.01.2026 г., не е обжалвана и е влязла в сила. С определение № 5885/20.05.2026 година на АС гр. Пловдив е оставено без разглеждане искането за спиране с аргумент за недопустимост. Съдът е приел, че за да се иска спиране на предварително изпълнение в хипотезата на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, законът изисква да бъде оспорен и самият административен акт. В случая било безспорно, че към датата на подаване на настоящото искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗПАМ, административният акт не е обжалван и не е образувано съдебно дело по обжалването му. Обосновал е, че направеното искане за спиране е недопустимо поради липса на процесуална предпоставка – обжалване на административния акт. Изводите му са правилни, при следните съображения от правна страна: Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилно съдът е приел, че за да се иска спиране на предварително изпълнение в хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК законът изисква да бъде оспорен и самият административен акт. Производството по спиране на предварителното изпълнение е акцесорно спрямо производството по оспорване на административния акт. В случая е безспорно, че административният акт не е обжалван и е влязъл в сила, поради което липсва процесуалната предпоставка, за да бъде разгледано искането за спиране. Предвид изложеното, обжалваното определение № 5885/20.05.2026 година на Административен съд – Пловдив по адм.д. № 1308/2026 година като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на началник Сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ - Пловдив при ОДМВР – Пловдив срещу определение № 6088/26.05.2026 година на Административен съд – Пловдив по адм.д. № 1308/2026 година: Същата е недопустима на основание чл. 200, ал. 2 от АПК във връзка с ТР № 2 от 24.03.2021 г. по тълк. д. № 10/2019 г., ОСС на ВАС, I и II колегия. Обжалваното определение е с правно основание чл. 200, ал.1 АПК, тъй като съгласно чл. 103, ал.3 от АПК отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел четвърти АПК. Определението с правно основание чл. 200, ал. 1 АПК подлежи на обжалване само от страните, участващи в административното производство. Административният орган не е страна в това производство и при уважаване на жалбата срещу неговия мълчалив отказ за възобновяване, няма право на жалба срещу съдебното определение. Жалбата му като недопустима, при приложение на чл. 200, ал.2 АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по адм.д. № 6266/2026 година по описа на ВАС в частта срещу това определение да бъде прекратено. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, на В. Г. Г. се дължат разноски за адвокат по образуваното частно производство срещу определение № 6088/26.05.2026 година на Административен съд – Пловдив по адм.д. № 1308/2026 година в размер на 835 евро (осемстотин тридесет и пет евро). По делото няма възражения за прекомерност на възнаграждението. Предвид гореизложеното и на основание чл. 215, т. 4 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 200, ал. 2 от АПК, както и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, съставът на ВАС