Определение № 750 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 239/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1, във вр. с чл. 66, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ответницата по делото Г. Р. Б., подадена чрез процесуалния `и пълномощник адв. М. Ел-Т. срещу определение № 2499/09.10.2023 г., постановено по частно възз. гр. дело № 2220/2023 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено, постановено в открито съдебно заседание протоколно определение от 30.03.2023 г. по първоинстанционното гр. дело № 12242/2020 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е оставена без уважение молба от 21.11.2022 г. по чл. 64 от ГПК на жалбоподателката за възстановяване на пропуснат срок за разпит на свидетели.

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното определение поради нарушение на закона и необоснованост.

Насрещната страна – ищцата по делото Р. К. А.-П. не е подала отговор на частната касационна жалба.

В изложението към частната касационна жалба, подадено също чрез процесуалния пълномощник на жалбоподателката адв. Ел-Т., като общи основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните въпроси: 1) счита ли се обявеното извънредно положение на територията на Република България и последвалата извънредна епидемична обстановка в страната, с оглед разпространението на коронавирус (covid-19), за внезапно възникнало препятствие, което е продължило във времето (особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК); 2) предприемането на действия по организация на работата от адвокат по делото, свързани с предотвратяване разпространението на коронавирус (covid-19), представляват ли особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее; 3) в периода на пандемията от коронавирус (covid-19), с оглед опазване живота и здравето на упълномощен адвокат на страната и служителите на адвокатската кантора, предприетите наложителни действия по реорганизация на работния процес (работа от разстояние и попълване на електронен график за откритите съдебни заседания), обективна или субективна причина са за пропускане на съдебно заседание; 4) налице ли е пряка причинна връзка между пандемията, следствие от коронавирус (covid-19), и технически пропуск за въвеждане на датата на заседанието в електронния график на адвокатската кантора, който е създаден поради необходимост от реорганизация на работния процес за работа от разстояние, с цел опазване живота и здравето на адвокатите и служителите в кантората (адвокатското дружество); и 5) при искане за възстановяване на срок поради пропуснати процесуални действия, следствие на предприети мерки за предотвратяване разпространението на коронавирус (covid-19), кои са обективните причини, които съдът следва да съблюдава при преценката за особени непредвидени обстоятелства; предприемането на действия по предотвратяване разпространението на вируса, което е довело до технически пропуск по попълване на дата за съдебно заседание в електронен график, представлява ли обективна причина за пропускане на процесуален срок. От страна на жалбоподателката се сочи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като се твърди, че тези въпроси били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но без да се излагат каквито и да било съображения в тази насока. При условията на евентуалност се навежда основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като се поддържа, че обжалваното въззивно определение било очевидно неправилно. В тази връзка се сочи, че „противно на изводите на въззивния съд“, жалбоподателката и пълномощникът `и считат, че е налице пряка причинна връзка между обявеното извънредно положение вследствие на коронавирус (covid-19) и реорганизацията на работа в адвокатската кантора. Също в тази връзка се навежда и довод, че в случай, че в периода на провеждането на съдебните заседания от 10.02.2022 г. и от 19.05.2022 г. на територията на цялата страна не са били предприемани редица противоепидемични действия за справяне с пандемията, то за адвокатската кантора също не би възникнала необходимост от реорганизация на работния процес.

За да постанови обжалваното въззивно определение, САС е установил, че с определение от 11.01.2022 г. СГС е допуснал изслушването на свидетели и е указал на жалбоподателката тяхното осигуряване в първото открито съдебно заседание, като на проведеното такова на 19.05.2022 г. пълномощникът и адвокат не се е явил и свидетелите не са били доведени, поради което с протоколно определение първоинстанционният съд е оттеглил определението си за тяхното допускане. В молбата си за възстановяване на пропуснатия срок за разпита на свидетелите жалбоподателката поддържа, че срокът не бил спазен поради технически пропуск при въвеждане в електронния график на адвокатската кантора на адвоката-пълномощник на датата на насроченото за 19.05.2022 г. съдебно заседание. Жалбоподателката поддържа също, че изготвянето на този електронен график за съдебните заседания съставлява част от новосъздадена организация на работата в кантората, наложена от обявеното извънредно положение и последвалата епидемична обстановка в страната с оглед разпространението на covid-19. Въззивният съд е намерил, че така изложеното от жалбопадателката не съставлява особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК – такива, които са непредвидими и неотклоними според възможностите на страната, и са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. В тази връзка съдът е приел, че сочената от самата жалбоподателка причина – техническият пропуск при въвеждане в електронния график, поради който допуснатите и свидетели не са били доведени в съдебното заседание на 19.05.2022 г., не съставлява основание за възстановяване на пропуснатия срок. Приел е още, че обявеното извънредно положение и последвалата епидемична обстановка в страната с оглед разпространението на covid-19 не са в пряка причинна връзка с пропускането на срока, а по-скоро – с наложилата се нова организация на работния процес в адвокатската кантора. Съдът е приел също, че пропуските в тази организация на работата, и то – касаещи единствено процесното дело, са довели до неявяването на процесуалния представител на жалбоподателката и неосигуряването на свидетелите в съдебното заседание на 19.05.2022 г. Намерил е и че тези пропуски не се дължат на събитие, чиито последици да са били непреодолими с ресурса на служителите на адвокатската кантора, както и лично от упълномощения от от жалбоподателката адвокат, като за този си извод съдът е изтъкнал обстоятелствата, че последният е присъствал в съдебното заседание на 10.02.2022 г., в което не е даден ход на делото и същото е било отложено за 19.05.2022 г., за която дата пълномощникът-адвокат е бил уведомен.

Настоящият съдебен състав намира, че с изключение на въпрос № 4 в изложението на жалбоподателката, останалите четири правни въпроса №№ 1-3 и 5 не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, поради което не осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване (т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Това е така, защото тези четири правни въпроса изхождат единствено от тезата на ищцата, че съществува пряка причинна връзка между всички обстоятелства по веригата: обявените извънредно положение и извънредна епидемична обстановка във връзка с covid-19, реорганизацията на работата в адвокатската кантора, изразяваща се във въвеждането на електронен график на съдебните заседания, и техническия пропуск на адвоката-пълномощник да въведе в електронния график заседанието, насрочено за 19.05.2022 г. Въззивният съд е приел за установена друга фактическа обстановка: наличие на пряка причинна връзка между първите две от тези обстоятелства, но е отрекъл такава връзка между тях и техническият пропуск, който от друга страна е приел за пряката и непосредствена причина за пропускането на процесуалния срок за довеждането на свидетелите. Поради това САС не е и обсъждал дали обявените извънредно положение и извънредна епидемична обстановка във връзка с covid-19, както и реорганизацията на работата в адвокатската кантора, изразяваща се във въвеждането на електронен график на съдебните заседания, съставляват или не особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, респ. – дали съставляват обективна или субективна причина за пропускането на процесуалния срок за довеждането на свидетелите, каквато е постановката на тези четири правни въпроса.

Формулираният от страна на жалбоподателката въпрос № 4 е от обуславящо значение за правните изводи на въззивния съд, но той не е материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, тъй като е въпрос относно установяването и логическото обосноваване на правно-релевантен факт по делото – наличието или липсата на пряка причинно-следствена връзка между обявените извънредно положение и извънредна епидемична обстановка във връзка с covid-19, и реорганизацията на работата в адвокатската кантора, изразяваща се във въвеждането на електронен график на съдебните заседания – от една страна, и техническия пропуск на адвоката-пълномощник да въведе в електронния график заседанието, насрочено за 19.05.2022 г., – от друга страна. Този фактически (а не правен) въпрос също не осъществява като общата, а още по-малко – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предвид и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка следва да се отбележи, че и от страна на самата жалбоподателка не се излагат никакви съображения и доводи да е налице това посочено от нея допълнително основание за допускане на касационното обжалване.

Не налице и твърдяната от страна на жалбоподателката очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Доводите `и в тази връзка са напълно несъстоятелни, тъй като, както стана ясно, въззивният съд не е отрекъл, а е приел за установена пряка причинна връзка между обявените извънредно положение и извънредна епидемична обстановка във връзка с covid-19, и реорганизацията на работата в адвокатската кантора, изразяваща се във въвеждането на електронен график на съдебните заседания. Обратното неоснователно се поддържа в доводите на жалбоподателката. Съдът е отрекъл съществуването на пряка причинна връзка между тези обстоятелства и техническия пропуск на адвоката-пълномощник да въведе в електронния график заседанието, насрочено за 19.05.2022 г., което от своя страна е пряката и непосредствена причина за пропускането на процесуалния срок за довеждането и разпита на свидетелите в това заседание, за датата на което пълномощникът е бил изрично и лично уведомен в предходното съдебно заседание. Доводи за очевидна необоснованост/неправилност на тези логически изводи на САС относно връзката между правно-релевантните факти по делото, жалбоподателката не навежда, а и те са напълно обосновани от гледна точка на правилата на формалната логика.

Отделно от горното, приетото от въззивния съд в мотивите към обжалваното определение е в пълно съответствие с трайно установената практика на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 64, ал. 2 от ГПК (например – определение № 340/16.07.2013 г. по ч. гр. дело № 2507/2013 г. на I-во гр. отд., определение № 347/08.07.2010 г. по ч. гр. дело № 284/2010 г. на I-во гр. отд., определение № 345/24.07.2018 г. по ч. гр. дело № 2794/2018 г. на IV-то гр. отд., определение № 241/04.11.2019 г. по гр. дело № 2017/2018 г. на IV-то гр. отд., определение № 531/12.12.2019 г. по ч. гр. дело № 4687/2019 г. на IV-то гр. отд., определение № 50286/06.10.2022 г. по гр. дело № 4300/2021 г. на IV-то гр. отд., определение № 41/12.01.2023 г. по ч. гр. дело № 4875/2022 г. на III-то гр. отд. и др.).

В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от страна на жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Настоящият съдебен състав не намира наличие и на друго основание по чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение