Определение № 147 от 08.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1389/2017 г.

Производството по настоящото дело е образувано по подадените от двамата ответници по иска касационни жалби против въззивно решение № 1588 от 02.12.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 2691/2016 г. на ОС – Пловдив, ІХ гр.състав, едната от които е депозирана от адвокат В. Ш. от АК – П. в качеството му на особен представител на ответницата по иска И. Б. Г.. Видно от постановените в първоинстанционното производство актове (л. 52, 62 и 65 от делото на РС – Пловдив) адвокат В. Ш. участва в процеса при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, т.е. на разноски на ищците Б. В. Т. и М. П. Т.. По тази причина и с оглед изхода на спора, с решението по настоящото дело (№ 6 от 10.09.2018 г.) е постановено ищците да внесат по делото сумата 300 лева, определена съобразно чл. 47, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, като им е дадена възможност да сторят това доброволно, както и да представят доказателства за плащането в указания 1-седмичен срок от съобщението. Отправено е и предупреждение, че в противен случай ще бъде издаден изпълнителен лист за сумата. Съобщението е връчено на ищците на 14.09.2018 г., но както в определения срок, така и до настоящия момент по делото не са представени доказателства да е извършено плащане. Ето защо в полза на ВКС следва да се постанови издаването на изпълнителен лист за сумата 300 лв. съобразно постановения с Решение № 6 от 10.09.2018 г. осъдителен диспозитив. Доколкото адвокат В. Ш. е осъществил възложената му работа, като е предоставил квалифицирана правна помощ на ответницата И. Б. Г., то същият има право да получи възнаграждението по чл. 47, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид процесуалното качество на И. Б. Г. в настоящото производство (касатор) и отсъствието на интерес от развитието на същото от гледна точка на ищците Б. В. Т. и М. П. Т., съдът не е изисквал предварителното внасяне на разноските по чл. 47, ал. 6 ГПК от страна на последните. С оглед постановеното осъждане на ищците да заплатят разноските по сметка на ВКС и издадения изпълнителен лист за събиране на сумата в полза на бюджета на ВКС, следва да се разпореди дължимото на адвокат В. Ш. възнаграждение да се изплати от бюджета на ВКС по посочената от особения представител банкова сметка (л. 55 от настоящото дело). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение