Определение № 741 от 28.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 665/2010 г.

А. и В. А. от[населено място] са подали частна жалба срещу определението на Софийския апелативен съд от 28. 9. 2010 год., с което е прекратено производството по въззивно гражданско дело № 1919/2008 г.. Частната жалба е основателна. Апелативният съд е постановил определението по съображения, че първоинстанционният С. градски съд следва да се произнесе по искането на една от страните за поправка на явна фактическа грешка в първоинстанционното решение, което е предмет на въззивно обжалване. Такова искане е налице, видно от приложената по делото молба от адвокат Л., пълномощник на ищците по делото М. и М. и правилно апелативният съд е констатирал, че по това искане следва да се произнесе градският съд по реда на чл. 247 ГПК. Апелативният съд, обаче, не е имал основание и не е бил сезиран с искане за прекратяване на вече образуваното производство за въззивно обжалване. В случая съдът е следвало да спре производството на въззивно обжалване, докато първоинстанционният съд се произнесе по искането за поправка на явна фактическа грешка – чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и да възобнови производството на въззивно обжалване след постановяване на решението по чл. 247, ал. 4 ГПК – чл. 230, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд