Определение № 360 от 28.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1348/2020 г.
ВКСII търговско отделение28.09.2020 г.
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.02.2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в.ч.т.д. № 218/2019 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 1186/04.03.2020 г., подадена от ДЕЙМОС ШИПИНГ ЕООД, ЕИК[ЕИК], срещу разпореждане от 12.02.2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е постановено връщане, поради просрочие, на частна жалба вх. № 682 от 07.02.2020 г. срещу разпореждане от 12.12.2019 г. по в.ч.т.д. № 218/2019 г. Дружеството – частен жалбоподател моли за отмяна на разпореждането, т.к. поради заболяване на управителя дадените от администриращия съд указания не са могли да бъдат изпълнени в срок. Ответникът по частната жалба – ЙОЛА ШИПИНГ БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, счита разпореждането за правилно. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационен контрол разпореждане по чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: За да постанови атакуваното разпореждане, съдията-докладчик от Апелативен съд – Велико Търново е констатирал, че подадената от ДЕЙМОС ШИПИНГ ЕООД частна жалба с вх. № 682 от 07.02.2020 г. е просрочена, т.к. атакуваното с нея разпореждане за връщане на частна жалба от 13.09.2019 г. е надлежно съобщено на 29.01.2020 г., а жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 06.02.2020 г. /след изтичане на едноседмичния преклузивен срок по чл.275, ал.1 ГПК/. Заедно с настоящата частна жалба е депозирана и молба за възстановяване на срок / в процес на администриране/ при идентични доводи на дружеството – жалбоподател/молител, релевантни само към искането по чл.64 ГПК. Тези доводи не биха могли да доведат до извод за неправилност на атакуваното с частната жалба разпореждане, т.к. администриращият жалбата съд е извършил точна преценка на данните по делото, касаещи допустимостта на частната жалба с вх. № 682 от 07.02.2020 г. Изразеното становище за просрочие на тази частна жалба е в съответствие с процесуалните норми относно установения от закона преклузивен срок, неговото изчисляване и съответно изтичането на срока, като последното е настъпило преди изпращане на жалбата чрез пощенски оператор. При постановяване на атакуваното разпореждане, администриращият частната жалба съд правилно е приложил разпоредбата на чл.262, ал.2, т.1 ГПК, с оглед подаването на частната жалба след изтичане на срока за обжалване на разпореждане от 12.12.2019 г., с което е върната частна жалба, насочена срещу неподлежащо на инстанционен контрол разпореждане за оставяне без движение на частна касационна жалба. Предвид горното, съдията – докладчик от АС - Велико Търново законосъобразно е постановил връщане на частна жалба с вх. № 682 от 07.02.2020 г., поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение