Определение № 40 от 07.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 427/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. А. Ш. срещу разпореждане № 261964 от 04.11.2021 г. по гр. д. № 225/2018 г. на РС-Поморие, с което е върната подадената от него молба за отмяна на влязлото в сила решение № 101 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 225/2018 г. на РС-Поморие. Жалбоподателят поддържа, че разпореждането е немотивирано и е постановено в противоречие с материалните и процесуални правила. На 27.10.2021 г. получил разпореждане да представи в едноседмичен срок адвокатско пълномощно в оригинал за представителство в производството по отмяна. На 01.11.2021 г. по електронна поща изпратил на имейла на районния съд заверено за вярно с оригинала копие на пълномощно. Счита, че по този начин е изпълнил указанията на съда и не е имало основание за връщане на молбата му за отмяна. Изразява становище, че в процесуалния закон не се изисква представянето на пълномощно само в оригинал. Разпоредбата на чл.25, ал.1 от Закона за адвокатурата изисквала само писмена форма на пълномощното, а според ал.5 адвокатът или адвокатът на ЕС имал право да заверява преписи от даденото му пълномощно. Позовава се и на разпоредбата на чл.32 от Закона за адвокатурата, че адвокатът има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защита на правата и законните интереси на негов клиент, като пред съда, органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи, те имат силата на официално заверени документи. Иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на районния съд за администриране на молбата за отмяна. Ответникът в производството ЕС на комплекс „Ф. Апартмънтс П.“ оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащо разпореждане на първата инстанция, с което е върната молба за отмяна на влязло в сила решение. Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС е помпетентен да се произнесе по тази частна жалба. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Д. А. Ш. е подал чрез адвокат П. К. П. молба вх. № 261964 от 05.07.2021 г. за отмяна на основание чл.303 и сл. ГПК на влязлото в сила решение № 101 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 225/2018 г. на РС-Поморие. Към молбата е представил незаверено ксерокопопие от пълномощно за адв. П.. Преписката е била придвижена до ВКС и е получила вх. № 606596 от 08.10.2021 г. С разпореждане № 60180/14.10.2021 г. и.ф. председател на IV-то г.о. на ВКС е върнал преписката на районния съд с указания за извършване на проверка за редовността на молбата и за отстраняване на допуснатата нередовност. В мотивите на разпореждането е констатирано, че жалбата е подадена от адвокат без надлежно пълномощно в оригинал. Районният съд, в изпълнение на указанията на ВКС, е издал разпореждане № 260863 от 22.10.2021 г., с което е указал на молителя да представи адвокатско пълномощно за адв.П. в оригинал, в противен случай молбата за отмяна ще бъде върната. Указанието е съобщено на 27.10.21 г. На 01.11.2021 г. по електронна поща е подадено копие от исканото пълномощно, върху което адв.П. поставил електронен подпис, но липсва текст за вярност с оригинала. Поради неизпълнение на указанието за представяне на пълномощното в оригинал е последвало обжалваното в настоящото производство разпореждане № 261964 от 04.11.2021 г. за връщане на молбата за отмяна. За да бъде редовна молбата за отмяна по чл.303 и сл. ГПК, подадена чрез пълномощник, тя трябва да бъде придружена от пълномощно в оригинал или в заверено от адвоката копие на оригинала. В настоящия случай не е спазено нито едно от двете изисквания. Подаденото на 01.11.2021 г. по електронна поща копие от пълномощно, с което Д. А. Ш. е учредил представителна власт на адвокат П. К. П., съдържа електронен подпис на адвоката, но липсва текст за вярност с оригинала, т.е. отново е налице порок във формата на пълномощното и затова като резултат разпореждането за връщане на молбата за отмяна е правилно. Не е изпълнено изискването на чл.306, ал.1, вр. чл.261, т.2 ГПК и чл.25, ал.5 от Закона за адвокатурата да се представи пълномощно в оригинал или в заверен от адвоката препис. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,