Решение № 468 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5551/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. В. К., срещу решение № 58 от 02.01.2025, постановено по адм. дело № 10182/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК се иска отмяната му Ответникът – Административен съд София област в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения от Г. В. К. против Административен съд София област иск по чл. 2в, ал. 1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за обезщетяване на неимуществени вреди, сочени за причинени от определение № 1140 от 30.09.2024 г., постановено по адм. дело № 960/2024 г. по описа на Административен съд София област. Касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон - чл. 218, ал. 2 АПК. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Съгласно разпоредбите на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК и чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ отговорността на административните съдилища за вреди от правораздавателната им дейност може да бъде ангажирана, само ако вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В случая такива обстоятелства не се съдържат в исковата молба. Претендират се неимуществени вреди от твърдяна неправилност на определение № 1140 от 30.09.2024 г., постановено по адм. дело № 960/2024 г. по описа на Административен съд София област. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол. В случая такъв е проведен, като определението, на чието съдържание се основава предявения иск, е отменено с влязло в сила определение № 3725 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2131/2025 г. по описа на Върховния административен съд. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – Решение от 28 юли 2016 г. по дело С-168/15, отговорността на държава членка за вредите причинени на частноправни субекти в резултат на нарушение на правото на Съюза с решение на национална юрисдикция, може да бъде ангажирана само ако това решение е прието от юрисдикция на тази държава членка, произнасяща се като последна инстанция, и само ако с това решение посочената юрисдикция явно не се е съобразила с приложимото право или ако това нарушение е извършено въпреки наличието на трайно установена практика на съда в тази област. Тези предпоставки в случая не са налице. Първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството по делото поради недопустимостта на исковата молба, по която е образувано, а не да постанови акт по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение,