Определение № 4139 от 07.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3262/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 и ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. А. Г.-Д. и А. А. Г. срещу определение рег. №222 от 23.1.2026 г. по ч.гр. д. №2183 по описа за 2025 год. на Софийския апелативен съд, 1-ви граждански състав, с което е потвърдено определение от 11.12.2024 год. по гр. д. № 8875 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, ГО, II-В въззивен състав, оставена е без разглеждане частна жалба вх. № 285002 от 13.12.2024 г. по описа на СГС и А. Г. е осъден на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Ц. М. Г. 200 лв. адвокатско възнаграждение. Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно и необосновано, поради което молят да бъде отменено. Ответницата по частната жалба П. А. И. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: Въз основа на отказ от исковете от страна на ищеца А. Г. с определение, постановено в публичното съдебно заседание на 11.12.2024 г. по гр. д. № 8875 по описа за 2017 г. е обезсилено решение № I-2775 от 12.04.2016 г. по гр. д. № 6848 по описа за 2008 г. на Софийския районен съд, 27 състав, в частта, с която отхвърлен предявеният от А. А. Г. против Е. В. С. и С. Х. С. иск по чл.31 от ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. А. Г. против П. А. К. и Б. Б. К. иск по чл.108 от ЗС и е прекратено производството по въззивното и първоинстанционното дело, образувано по тези искове. С определение в същото съдебно заседание е отхвърлено искането на М. Г. за отвод на съдебния състав. А. Г. и М. Г. са подали частна жалба вх. № 285001 от 13.12.2024 г. срещу определението на Софийския градски съд, с което е прекратено производството поради отказ от иска. М. Г. е подала частна жалба вх. № 285002 от същата дата срещу определението на Софийския градски съд за отказ на съдебния състав да се отведе. С обжалваното пред настоящата инстанция определение на Софийския апелативен съд е потвърдено прекратяването на производството и обезсилването на първоинстанционното решение поради отказа от искове от страна на А. Г., като А. Г. е осъден да заплати възнаграждение на адвоката, представлявал безплатно противната страна. В тези части актът на Софийския апелативен съд представлява определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предложение второ от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение на окръжен съд като въззивна инстанция. Съгласно разрешението, дадено в ТР № 2 от 23.06.2022 год. по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК, определението в тези части не подлежи на касационно обжалване. Ето защо частната жалба срещу определението на Софийския апелативен съд в частите, с които е потвърдено прекратяването на производството пред Софийския градски съд, обезсилването на решението на Софийския районен съд по отношение на предявените от А. Г. искове и ищецът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение, трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено. С другата част от своето определение Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на М. Г. с вх. №285002, тъй като тя е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. В тази част определението на Софийския апелативен съд е преграждащо и подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Частната жалба в тази част е допустима, но е неоснователна. Процесуалният закон не предвижда изрична възможност за обжалване на определението, с което се отказва поисканият от страните отвод, а това определение не прегражда по- нататъшното развитие на делото. Следователно не е налице нито една от хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, при които определението по отвода може да се обжалва. При този изход на спора А. А. Г. дължи на адвокат Ц. М. Г. 50 евро адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение