Определение № 9047 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3769/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Русе (ТП на НОИ - Русе), чрез гл. юрк. Митова, за изменение на Решение № 6450 от 11.06.2026 г. постановено по адм. дело № 3769/2026 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Молителят прави искане за изменение на решението в частта му за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, тъй като същите са прекомерни. Излага доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение е в размер, който значително надхвърля необходимия и разумен размер на разноски съобразно фактическата и правната сложност на делото. Ответникът – Л. М. В. не изразява становище в срока за отговор по чл. 176а, ал. 2 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че молбата е подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 6450 от 11.06.2026 г. постановено по адм. дело № 3769/2026 г. по описа на Върховния административен съд, състав на първо отделение е оставено в сила решение № 456/10.02.2026 г., постановено по адм. д. № 767/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград. С решението Националният осигурителен институт е осъден да заплати в полза на Л. М. В., [ЕГН] сумата от 1200 евро за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Съгласно чл. 176а, ал. 1 АПК (аналогична на цитираната в искането норма на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК), в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Страната може да направи възражение по реда и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Видно от молба с вх. № 15267 от 27.05.2026 г. е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от страна на процесуалния представител на касатора. Изявлението на страната е бланкетно и необосновано. За първи път липса на фактическа и правна сложност на делото и конкретни доводи се излагат след приключване на устните състезания по делото, в молбата за изменение на решението в частта му за разноските, което е недопустимо. С оглед задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не могат да обвържат съда. В този смисъл е формирана трайна съдебна практика, според която при произнасяне по искане за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери, които могат да служат само като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Посочените обстоятелства са отчетени при постановяване на решението и присъденият в полза на Л. В. размер на адвокатско възнаграждение не се явява прекомерен. Поради това настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, предвид което искането следва да бъде отхвърлено. Въз основа на изложеното и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,