Определение № 4832 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3622/2026 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба вх. № 5783 от 17.06.2026 г. на И. В. М., подадена чрез процесуалните й представители адвокат М. Т. и адвокат С. Б., за отмяна на влязло в сила решение № 154 от 9.07.2024 г., постановено по гр. д. № 221 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Габрово и потвърденото с него решение № 105 от 7.03.2024 г. по гр. д. № 406/2023 г. на Районен съд - Габрово, с което е уважен предявения от В. Г. Е. против И. В. М. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот с идентификатор *** в [населено място] с площ от 65 кв. м., с номер по предходен план *, кв. 51 и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост по давностно владение № 115 от 29.12.2021 г., том VII, per. № 10288, н. дело № 796/29.12.2021 г. на нотариус с peг. № * в частта относно поземлен имот с идентификатор ***. В. Г. Е. е подал чрез адвокат П. С. писмен отговор, с който оспорва допустимостта, евентуално основателността на молбата за отмяна. Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като поддържа, че е налице новооткрито обстоятелство (наличие на регулационен план от 1954 г., предхождащ плана от 1962 г., за който експертизата по делото твърди, че е първи), както и нови писмени доказателства, описани в молбата за отмяна. Касае се за документи, които са съществували по време на висящността на спора, като ищцата посочва, че е узнала за тях на 6.04.2026 г., когато пред нотариус са й били предадени от трето лице (представя протокол за предаване на документи с нотариална заверка на подписите от 6.04.2026 г.) Молителката представя и техническа експертиза, изготвена от инж. К.К.. Касае се за частен документ, който се ползва с предвиденото в чл. 180 ГПК доказателствено значение и доколкото не изхожда от страна по спора, нито е експертно заключение, изслушано в съдебно производство с участието на страните по спора, то не се касае до ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на останалите документи следва да се приеме, че молбата за отмяна е предявена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от датата, на която тези документи са били предадени на молителката. В. Г. Е. оспорва датата, на която И. В. М. е узнала за документите, но при липса на доказателства за нещо различно, следва да се приеме, че това е станало на 6.04.2026 г. Дали молителката е можела да се снабди с тях в хода на съдебното производство е относимо към основателността, а не към допустимостта на молбата за отмяна. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение