Решение № 269 от 27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1329/2010 г.

Решение № 269 от 27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1329/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от С. И. Х. и Х. И. Х. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1166 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 899/2010 г. по извършване на делбата. Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000 лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Ответникът Г. И. М. изразява становище, че жалбата е неоснователна. не са налице основания за допускане на касационното обжалване. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Производството е за делба във фазата по извършването. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че допуснатите до делба между съделителите Г. И. М., С. И. Х. и Х. И. Х. имоти - апартамент и гараж следва да бъдат изнесени на публична продан, въпреки групирането на последните двама и искането им за възлагане на общ дял и разпределяне на имотите по чл. 292 ГПК (отм.) по съображение, че гаражът представлява второстепенен, нежилищен обект, който обслужва жилищния и като такъв предвид самото му предназначение не може да бъде обект на самостоятелно възлагане. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса може ли гаражът да бъде разпределен в самостоятелен дял при извършване на делбата. По така поставения въпрос на основание чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК намира за правилна практиката в решение на ВКС, II г. о. № 1346 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 4726/2007 г. и на Пловдивския районен съд, IV граждански състав № 133 от 25.07.2008 г. по гр. д. № 776/2007 г. по следните съображения: Недвижими имоти съгласно чл. 110 ЗС са земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. За да съществува право на собственост на недвижим имот като самостоятелна вещ и отделно от собствеността върху земята, той трябва да бъде самостоятелен обект на собственост. Легална дефиниция на понятието "обект" е дадена в § 5 от преходните разпоредби на ЗУТ т. 39 - самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Такива обекти са жилищни и административни сгради, жилища, гаражи, ателиета, офиси и др. Щом като всеки от тях може да се притежава в отделна собственост, то и при делбата следва да се третира като обект, който е допустимо да се обособи в самостоятелен дял с цел спазване на принципа на чл. 69 ЗН. Г., който се намира в жилищна сграда с множество самостоятелни обекти може да бъде разпределян чрез жребие или по реда на чл. 292 ГПК (отм.), съответно чл. 353 от действащия ГПК. Само когато се намира в дворно място, застроено с основна жилищна или вилна сграда и представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 43, ал. 3 ЗУТ в делбата той следва да се третира като обслужващ жилището и не може да се разпределя в самостоятелен дял или за уравнение на дяловете. По основателността на жалбата. Съгласно чл. 69 ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите до делба имоти, а ако те са поделяеми - на обособените дялове от тях. Публичната продан по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки от тях е реално неподеляем. Принципът за реален дял е водещ в делбата и затова е допустимо, когато част от участниците в делбата се групират, за да получат общ дял и по този начин има имоти за всяка група съделители делбата да се извърши по реда на чл. 292 ГПК (отм.). Предмет на делбата по настоящото дело са два самостоятелни имота - апартамент и гараж, съделителите са трима, но С. И. Х. и Х. И. Х. са изразили желание да получат общ дял. В. претенция на Г. И. М. е отхвърлена като неоснователна поради отсъствие на предпоставките на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), защото той не е живял в имота при откриване на наследството, освен това съсобствеността не произтича само от наследяване. Решението на въззивния съд в тази част не е обжалвано от него и е влязло в сила. Следователно са налице предпоставките на чл. 69 ЗН за извършване на делбата чрез дялове в натура. В. съд незаконосъобразно е приел, че способът на чл. 292 ГПК (отм.) е неприложим и делбата следва да се извърши чрез публична продан. От заключението на вещото лица Й. А. е установено, че пазарната стойност на апартамента е 77 234 лв., а на гаража - 5792 лв. При изричното съгласие на съделителите С. И. Х. и Х. И. Х. да не се изслушва нова експертиза, което би било по-изходно за тях поради спада на цените на недвижимите имоти, делото следва да се реши по същество от настоящата инстанция. Спазвайки принципът за съразмерност, на съделителите С. И. Х. и Х. И. Х. които имат обща квота 5/6 следва да се разпредели жилищният имот, който е на стойност 77 234 лв., а на Г. И. М. следва да се разпредели гаражът, който е на стойност 5792 лв. Общата делбена маса е с пазарна стойност 83 026 лв. Съделителят Г. И. М. има квота 1/6 или стойностно 13 837 лв. Той получава в дял гараж за 5792 лв., следователно за уравнение на дяловете С. И. Х. и Х. И. Х. следва да му заплатят сумата 8045 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на настоящото решение. При този изход на спора на основание чл. 81 във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК на касаторите С. И. Х. и Х. И. Х. следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, както и за въззивното производство в размер общо на 3 314 лв. На основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Г. И. М. следва да заплати върху стойността на дела си 4% държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 554 лв., С. И. Х. следва да заплати същата държавна такса за наследствения си дял и С. И. Х. и Х. И. Х. общо следва да заплатят 2215 лв. Воден от горното на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 и чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение