Определение № 50474 от 17.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2513/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ф. К. Ч. от [населено място] срещу определение № 274 от 07.09.2021 г. по в. т. д. № 195/2021г. на Варненски апелативен съд, с което е изменено постановеното по делото решение № 65 от 07.07.2021 г. чрез присъждане на ответника по исковете „Строителен и технически флот“ АД допълнително на сумата 1224 лв. – разноски по делото, определени по компенсация за двуинстанционното разглеждане на спора. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение с твърдението, че „формално то може би е правилно“, но същността на уваженото искане за присъждане на допълнителни разноски е да бъде наказан заради обжалването на решенията на Общото събрание на акционерите в ответното дружество, което е икономически по-силната страна и може да си позволи заплащането на всякакви възнаграждения. Ответникът – „Строителен и технически флот“ АД, [населено място] – не заявява становище по частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 62, ал. 3 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение въззивният съд, съобразявайки изхода на спора по всички претенции и доказания размер на разноските, направени от всяка от страните за разглеждане на делото в първоинстанционното и във въззивното производство, възлизащи съответно на 1440 лв. – на ищеца и на 2880 лв. – на ответното дружество, е счел подадената от „Строителен и технически флот“ АД молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за основателна, като е присъдил на дружеството допълнително сумата 1 224 лв. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Извършената от въззивния съд преценка досежно разноските, дължими от всяка от страните е съобразен с изхода на делото. С оглед на това и доколкото частният жалбоподател не навежда конкретни оплаквания за незаконосъобразност на акта, направеният в него извод следва да бъде споделен. Що се отнася до твърдението, че допълнителното присъждане на разноски в тежест на ищеца представлява по същността си „наказание“ за това, че е обжалвал решенията на процесното Общо събрание на акционерите, същото не може да бъде преценено като оплакване, обосноваващо неправилност на постановеното определение по чл. 248 ГПК. Поради изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение