Определение № 19 от 18.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60137/2016 г.

Производството по делото е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 5672/18.04.2016 г. от ищците Й. Б. М. и Д. К. М., чрез адв. П. К. срещу решение № 353/22.02.2016 г. по гр. дело № 3122/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3645 /27.05.2015 г. по гр. дело № 5143/2014г. на Софийски градски съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от Й. Б. М. и Д. К. М. срещу ЗК [фирма] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за сумите над 120 000 лв. за всеки от ищците до претендираните 220 000 лв. за всеки, представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.10.2013 г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба се поддържат основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК - нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове до сумата от по 200 000 лв., или за присъждане на още по 80 000 лв.. Съдът намира, че производството по делото следва да се прекрати и същото да се върне на Софийски апелативен съд по следните съображения: С обжалваното въззивно решение от 22.02.2016 г. по гр.дело № 3122/2015 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение от 27.05.2015 г. по гр.дело № 5143/2014 г. на Софийски градски съд, като в диспозитива е посочено - в уважената част на исковете. Въззивното решение е постановено по подадена въззивна жалба от ищците Й. и Д. М. срещу решение от 27.05.2015 г. по гр.дело № 5143/2014 г. на Софийски градски съд в отхвърлената част на предявените искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ. В мотивите въззивният съд е формирал воля за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната част – в отхвърлената част на предявените искове. В диспозитива на въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, като е отразено изрично - в уважената част на предявените искове. Налице е хипотезата на чл. 247,ал.1 ГПК – допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, която въззивният съд следва да отстрани. С оглед на това производството по делото следва да се прекрати и същото да се изпрати на Софийски апелативен съд за провеждане на производство по чл.247 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение