Определение № 84 от 22.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 297/2017 г.

Производството пред Върховния касационен съд е било образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗАНН за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между Районен съд – гр. Хасково и Районен съд – гр. Пловдив по повод разглеждане на жалба на Ц. П. Т. - управител на фирма [фирма] срещу НП № ...... г. на Началника на Митница – Пловдив – за това, че в периода 22.04.2016 г. до 11.05.2016 г. в качеството си на превозвач отклонил стока постановена под режим транзит, за което му е била наложена имуществена санкция в размер на 14 786.07 лв. и отнемане на стоката или присъждане в полза на държавата на нейната равностойност. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че с оглед данните в акта и НП, както и събраните доказателства, компетентен да разгледа делото е РС – Харманли, където е било извършено отклоняването на стоката. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото и съобрази предпоставките по чл. 44, ал. 1 от НПК, намира следното: Съгласно чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд е компетентен да се произнася по този ред само когато е налице действителен спор за подсъдност между съдилища, какъвто в конкретния случай липсва. От материалите по делото е видно, че първоначално жалбата на Ц. Т. е била депозирана в РС – Пловдив, където е било образувано АНД № 8226/2016 г. С протоколно определение № 194 от 30.01.2017 г. съдът приел, че административното нарушение е било извършено в съдебния район на МБ – Хасково, поради което прекратил производството и изпратил делото по компетентност на РС – Хасково. По този повод в РС- Хасково било образувано АНД № 152/2017 г., като с протоколно определение от с. з. на 22.02.2017 г. този съд намерил, че компетентен да се произнесе е РС – Харманли, в чийто район е било извършено нарушението на база писмените материали, приложени към преписката. Вместо да изпрати делото на РС – Харманли обаче, съдът е приел, че е налице спор за подсъдност между него и РС – Пловдив и затова изпратил същото на ВКС. Всъщност спор между тези съдилища няма. РС – Пловдив е изпратил делото на РС – Хасково, а от своя страна последният е приел, че компетентен е не той, а трети съд – РС –Хасково, на който делото не е изпращано и не е известно дали същият би го приел или отказал за разглеждане, в който случай би могло да се обсъжда основанието по чл. 44, ал. 1 от НПК за намеса на ВКС. Поради това се налага искането на съдията от РС – Хасково за произнасяне по този ред да се остави без разглеждане, като съответно делото се върне на същия съд с указание за изпращането му на РС – Харманли съобразно изискването на чл. 42, ал. 2, пр. първо от НПК. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение