Определение № 2725 от 21.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1286/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „Дафлорн“ООД, ответник по касация, чрез процесуален представител, за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело Определение № 1571 от 12.06.2024г., с което съдът е пропуснал да се произнесе по поисканите с отговора на касационната жалба разноски. Насрещната страна - касаторът „Дафлорн МЛМ“ ЕООД депозира становище, с което оспорва молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело Определение № 1571 от 12.06. 2024г., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 71 от 06. 03.2023г. по в.т.д. № 523/22г. на Апелативен съд - Варна, образувано по касационна жалба на ищеца по делото „Дафлорн МЛМ“ ЕООД, съставът на ВКС не се е произнесъл по отговорността за разноски за касационното производство. С отговора на касационната жалба ответникът и молител в настоящото производство „Дафлорн“ООД е заявил искане за присъждане на сумата от 33 547.20 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, с включено ДДС, за изготвяне на отговор на касационната жалба, и за заплащането на която е представил Договор за правно обслужване от 19.06.2023г. за процесуално представителство пред ВКС във връзка с касационно обжалване на решение по в.т.д. № 523/22г. на АС- Варна, преводно нареждане за заплащане на посочената сума и фактура. Като съобрази, че с определението по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищеца по спора „Дафлорн МЛМ“ ЕООД част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.79, във вр. с чл.82 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 582 259.57 лв., претендирана като част от цялото вземане в размер на 1 000 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нарушението на чл.1 и чл.15 от Дистрибуторски договор от 01.02.2016г., както и за сумата от 137 694,97 лв., претендирана като обезщетение за вреди от забавено изпълнение на главното парично задължение за периода 05.05.2020 г. - 26.01.2021г., намира, че при този изход на спора е налице хипотезата на чл. 78, ал.3 ГПК за присъждане на разноски в полза на ответното дружество. Неоснователни са възраженията на насрещната страна в депозираното становище за некоректност на списъка за разноски по чл.80 ГПК и за недоказаност на твърдението, че претендираната сума представлява заплащане на адвокатски хонорар само за изготвяне на отговор на касационната жалба, доколкото от представеното банково извлечение от 07.07.2023г. в обема на осъществената от адвоката правна услуга се включва и процесуално представителство по съществото на спора, каквото не е проведено. Видно от представения договор за правно обслужване, сключен между молителя в настоящото производство „Дафлорн“ООД и адвокатското дружество, в чл.3.1 е договорено възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в общ размер на 37 275 лв., без ДДС, от които 27 956 лв., без ДДС, за изготвяне на отговор на касационната жалба на „Дафлорн МЛМ“ ЕООД; остатъкът от 9 318 лв., без ДДС, е дължим при допускане на делото до касационно обжалване. Представените фактура от 04.07.2023г. и преводно нареждане от 07.07.2023г. установяват извършен в полза на адвокатското дружество превод в размер на 33 547.20лв., от които 27 956.00 лв. за „възнаграждение за касационна жалба по ТД № 523/22г. на АС-Варна и процес. представителство“, и 5 591.20 лв. – ДДС. Следователно, заплатеният от ответника по касация адвокатски хонорар от 27 956.00 лв. съответства на договореното възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба на „Дафлорн МЛМ“ ЕООД, което е част от процесуалното представителство в касационното производство, неправилно тълкувано от насрещната страна, като включващо и процесуално представителство по съществото на спора при допуснато касационно обжалване. За основателно настоящият състав намира възражението за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Първо следва да се отбележи, че съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. Постановената след решението на СЕС актуална практика на ВКС е в смисъл, че посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на подобни възнаграждения, като техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставените услуги (която трябва да е справедлива и обоснована), вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Изхождайки от изведените в практиката на ВКС критерии, настоящият състав на ВКС съобрази, че настоящото дело е образувано по предявени от страна по дистрибутурски договор искове по чл.82 и чл.86 ЗЗД, разглеждането на които е предпоставено от тълкуване на договора, произнасяне по възражение за нищожност на клауза, предвиждаща право на изключителна дистрибуция, нарушаваща предвидената в Закона за защита на конкуренцията забрана, както и определяне в тази връзка на понятието „съответен пазар“, съобразяване с Регламент /ЕС/ № 330/2010г. на Комисията за прилагането на чл.101, § 3 ДФЕС. На преценка подлежат договори и правоотношения с трети лица, с които ищецът е обосновал иска за пропуснати ползи и за доказването на който са събрани множество писмени и гласни доказателства, между които и експертно заключение. Същевременно, при съобразяване вида и количеството на извършената работа в касационното производство, намира, че същата се изразява в подаване на отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липсата на предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК шест въпроса /за всеки поотделно/, при споделяне правните изводи на въззивния съд. Доводи по основателността на подробната касационна жалба не са изложени. След съобразяване в съвкупност с останалите критерии, вкл. и материалния интерес по спора, настоящият състав на ВКС намира, че възнаграждение в размер на 12 000 лв. съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга. Следователно, постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК следва да се допълни на основание чл.248 ГПК, като се постанови осъждане на „Дафлорн МЛМ“ ЕООД да заплати на „Дафлорн“ООД разноски в размер на 12 000 лв. за касационното производство. Същото следва да се присъди с ДДС, възлизащо на 2 400лв., или общо 14 400 лв. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС