Определение № 30 от 21.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4072/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. с вх. № 3338/30.03.2018 г., приподписана от адвокат Л. П. срещу разпореждане от 14.03.2018 г. на Софийски апелативен съд за връщане на подадената от частния жалбоподател касационна жалба с вх. № 3573/27.02.2018 г. срещу решение № 2268/03.11.2017 г. по в.гр.дело № 3033/2017 г. на Софийски апелативен съд (САС). Ответникът по жалбата - Прокуратура на Република България не изразява становище относно подадената частна жалба, предмет на настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение констатира, че частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в рамките на едноседмичния законов срок по чл. 279, вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице с правен интерес, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 2268/03.11.2017 г. по гр. дело № 3033/2017 г. САС е потвърдил първоинстанционното решение № 2210/04.04.2017 г., постановено по гр. дело № 2001/2015 г. на СГС /Софийски градски съд/ и е осъдил Е. Д. М. да заплати направените от ответната страна разноски. Решението е връчено на настоящия частен жалбоподател, чрез адвокат Г. Д., назначена по Закона за правната помощ с акт на СГС от 21.01.2016 г. за предоставяне правна помощ в полза на Е. М.. Връчването е осъществено на 15.11.2017 г. по реда на чл. 51, ал. 1, пр. 2 ГПК – на лице, сътрудничещо на адвоката, и е редовно. Съгласно чл. 283 ГПК, както правилно е посочено и в обжалваното въззивно решение, срокът за подаване на касационната жалба е едномесечен и тече от датата на връчването на подлежащия на обжалване съдебен акт на страната. Срокът е преклузивен. Предвид датата на връчване на обжалваното съдебно решение № 2268/03.11.2017г. на САС (15.11.2017г.), срокът за негово обжалване е изтекъл на 15.12.2017г., поради което подадената от Е. Д. М. касационна жалба с вх. № 3573/27.02.2018 г., изготвена на 19.02.2018 г. е просрочена и подлежи на връщане. Доводите в частната жалба за неправилност на разпореждането са необосновани. С обжалваното разпореждане не е нарушен закона, поради което същото разпореждане следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение