Определение № 6337 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5310/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (AПK). Образувано е по частна жалба на Областен управител на област София с адрес: гр. София, ул. ••• против Определение № 3638/ 28.0 1.2026г. по административно дело № 8701/ 2025г. на Административен съд- София- град, с което е отхвърлена Молба с вх. №31937/ 16.12.2025 г., подадена от Областен управител на област София с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, с която е направено искане за изменение на Решение №42007 от 15.12.2025 г. в частта на присъдените разноски. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, с които е преценено за неоснователно искането по чл. 248 от ГПК, като счита постановеното определение за неправилно и необосновано. Иска се отмяна на атакуваното определение. Ответната страна- Н. П. от гр. София, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител- адв. Т. Досова- ВрАК излага твърдения, че обжалваното определение е правилно, валидно и допустимо и моли същото да бъде оставено в сила. Счита частната жалба за неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Делото пред адм. съд е образувано по жалба на Н. П. от гр. София, чрез адв. Т. Досова - ВрАК срещу Мълчалив отказ на Областен управител на област София по Преписка с вх. ОА23-5181/10.07.2025 г. С Решение №42007 от 15.12.2025 г. по адм. дело № 8701/ 2025 г. на Административен съд- София- град, съдът е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на Областен управител на област София за произнасяне по заявлението. С решението си, съдът е осъдил ответната страна да заплати сторените по делото деловодни- разноски в размер на 1010 лева, като в мотивите си е изложил съображения защо такива се дължат. С обжалваното в настоящото производство- Определение № 3638/ 28.01.2026 г. по административно дело № 8701/ 2025 г. на Административен съд- София- град, е отхвърлена Молба с вх. №31937/16.12.2025 г., подадена от Областен управител на област София с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК с искане за изменение на Решение № 42007 от 15.12.2025г. по същото дело в частта на присъдените разноски. Съдът се е позовал на Решение на СЕС по дело № С- 438/ 22 от 25.01.2024 г. като е посочил, че всеки национален съд може да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК, но само ако се установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. В случая за такова надценяване не можело да става дума, тъй като упълномощеният от жалбоподателя адвокат е депозирал жалба, в която подробно и изчерпателно е изложил доводи и съображения за незаконосъобразност на мълчаливия отказ на областния управител на област София, както и писмено становище след извършване на административната услуга. Явил се е и в съдебна зала. Присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1000 лева освен, че е обичайно за пазара, е било съобразно Наредба №1/ 09.07.2004 г. Това от своя страна изключвало извода за липса на фактическа и правна сложност на спора, което да представлява предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение. С оглед на изложеното, искането за изменение било отхвърлено. Определението е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. При постановяването му не са допуснати сочените от частния жалбоподател нарушения. Отговорността за разноските в съдебното производство се състои в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото- чл. 143 АПК, чл. 78, чл. 81 ГПК. С решението, чието изменение е поискано по реда на чл. 176а АПК, е отменен мълчалив отказ на компетентния орган, с оглед на което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, правилно решаващият съд е присъдил на оспорващата разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на органа, издал отменения акт. Искането за присъждане на разноски е направено от процесуалния представител на оспорващата в открито заседание, като са приложени доказателства за извършване на претендираните разноски (договор за правна защита и процесуално представителство, включващ и разписка за получена сума, представляваща договореното адвокатско възнаграждение), ведно със списък по чл. 80 ГПК. Адвокатското възнаграждение е присъдено в пълен размер, предвид липсата на възражение от ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата прекомерност. Същото е обосновано, при съобразяване с решението на СЕС по дело С- 438/ 2022 г., за което съдът е изложил подробни мотиви. Същите разноски са своевременно поискани и доказани в размер- заплатена сума за ДТ и адвокатско възнаграждение, действително внесено, което е видно от представените писмени документи. Техният размер е справедлив и обоснован, като съобразен с обема и спецификата на извършената работа- чл.36, ал.2 ЗА. По изложените съображения, обжалваното определение на административния съд, като правилно, следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия