Определение № 241 от 27.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2020 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК, образувано по молба на И. К. Г., подадена чрез адв. Й. Б.. Настоящото дело е образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение № 5982 от 9 август 2019 г., постановено по гр.д. № 4657/2019 г. по описа на Софийския градски съд, подадена от К. Г. Г.. В молбата е направено искане за спиране изпълнението на въззивното решение, с което в производство по чл. 22а от Закона за закрила на детето и чл. 12 от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е постановено връщане на децата Г. К. Г., [дата на раждане], и К. К. Г., [дата на раждане], в държавата по обичайното им местопребиваване – С. американски щати, и предаването им на майката И. К. Г. (М.). По искането по чл. 282, ал. 2 ГПК има произнасяне от състав на Върховния касационен съд, който с определение № 128/24.04.2020 г. по частно гр.д. № 1102/2020 г. е спрял изпълнението на влязлото в сила решение при определена гаранция в размер на 1000 лв., внесена по специалната сметка на ВКС от К. Г. Г.. С решение № 100/24.07.2020 г., постановено по настоящото гр.д. № 1512/2020 г., молбата на К. Г. Г. по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК е оставена без уважение и е отменено определението по ч.гр.д. № 1102/2020 г. по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение на СГС № 5982/09.08.2019 г. С молба вх. № 6531/21.08.2020 г. ответникът по молбата за отмяна И. К. Г., чрез адв. Й. Б., е поискала от съда внесената от насрещната страна – молителят К. Г. гаранция от 1000 лв. да ѝ бъде преведена, тъй като продължавала да търпи вреди от неизпълнението на решението от страна на К. Г.. Позовала се е и на постановеното в определение № 102/13.04.2016 г. на ВКС, г.о. по гр.д. № 7310/2014 г. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид молбата и данните по делото, намира същата за неоснователна. Вземането на И. Г. за вреди, наличието на такива като вид и размер, не могат да се преценяват в настоящото производство. Цитираното от адв. Б. определение № 102/13.04.201(6 г. на ВКС, г.о. по гр.д. № 7310/2014 г. няма отношение към случая, нито пък към мотивите на искането. Решението, чието изпълнение е спряно по настоящия казус не е за парично вземане, за да може внесената гаранция да послужи за удовлетворяване на вече присъденото от съда. Настоящата молба следва да се докладва за преценка по чл. 403, ал. 2, изр. 2 ГПК при произнасяне по искането на молителя К. Г., подадена по същото дело, с искане за освобождаване на внесената гаранция (вх. № 6202/06.08.2020 г.) Мотивиран от горното, съдът