Определение № 659 от 27.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 223/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗД „Бул инс“ АД, [населено място] срещу определение № 678 от 30.10.2024 г. по в. т. д. № 220/2024 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 252 от 27.09.2024 г. по същото дело в частта за разноските, чрез увеличаване на присъдените на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение от 1200 лв. на 5640 лв. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излага аргументи, че е обичайна практика в договор за правна помощ и съдействие да се уговори както размерът на адвокатското възнаграждение, така и изрично да се удостовери, че при подписването му възнаграждението е заплатено от доверителя на довереника, като по този начин договорът придобива значение на разписка. Твърди, че в случая размерът на уговорения и заплатен адвокатски хонорар е съобразен с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи, че отразеното в договора за правна помощ и съдействие, че възнаграждението е платено в брой, е достатъчно доказателство за сторените разноски, които следва да му бъдат присъдени. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответницата по частната жалба Герга Т. Х. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решението по в. т. д. № 220/2024 г. на Варненски апелативен съд, като е съобразил изхода на спора /потвърждаване на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Герга Т. Х. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й К. С. вследствие ПТП, настъпило на 30.10.2020 г./ на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК съдът е присъдил в полза на ЗД „Бул инс“ АД разноски за въззивното производство в размер на 1200 лв. Съставът на съда е счел за основателно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на Х., че заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение за производството пред апелативния съд в размер на 5 640 лв. е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото. За да постанови обжалваното определение, с което е отказал да измени решението си в частта за разноските, Варненски апелативен съд е приел, че не е обвързан от Наредба № 1/20024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се е позовал на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, както и на формираната след постановяване на това решение практика на ВКС. Изтъкнал е, че с оглед направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемия, следва да се извърши преценка относно правната и фактическа сложност на делото, изхождайки от предмета на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна практика по правните въпроси, предмет на процеса. Направил е извод, че производството касае типичен спор с правно основание чл. 432 КЗ, по чийто предмет е налице трайна съдебна практика и защитата на въззиваемия се е осъществила чрез писмен отговор и писмено становище, ограничени до коментар на въпроса за кръга на лицата, имащи право на обезщетение и приложението на чл. 52 ЗЗД, изпратени чрез лицензиран пощенски оператор, без фактическо явяване на процесуалния представител в единственото проведено съдебно заседание. С оглед на гореизложеното е счел, че адвокатското възнаграждение в размер на 5 640 лв., с вкл. ДДС, се явява прекомерно, съответно за справедливо е определил възнаграждение в размер на 1 200 лв., в какъвто смисъл е постановеното въззивно решение. Изложеното е обосновало отхвърлянето на молбата по чл. 248 ГПК на ответника застраховател. Законосъобразен и обоснован е отказът на Варненски апелативен съд да измени решението си в частта за разноските, като увеличи присъдените на ЗД „Бул инс“ АД разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство от 1 200 лв. на 5640 лв. С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633 ГПК, е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Даденото с решението на СЕС по преюдициалното запитване разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, постановено след цитираното решение на СЕС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С оглед изложеното настоящият състав счита, че отсъства основание да се присъди по-високо от определеното с решението на въззивната инстанция адвокатско възнаграждение за процесуална защита във въззивното производство на ответника въззиваем ЗД „Бул инс“ АД, а именно 1200 лв. Този размер на възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото, обусловена от единствения спорен въпрос във въззивното производство относно наличието на активна материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра и съществуващата задължителна и постоянна практика на ВКС по същия проблем, на защитавания интерес, както и на обема на осъществената работа от процесуалния представител на въззиваемия в производството пред Варненски апелативен съд при съобразяване на депозираните от него отговор на въззивната жалба и писмено становище без явяване в проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Независимо от резултата по делото на ответницата по частната жалба Герга Т. Х. не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение