Решение № 7147 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3692/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник кмет на Община – Пазраджик, чрез процесуален представител, срещу решение № 644/13.02.2026г., постановено по адм.д. 1374/2025г. по описа на Административен съд(АС) – Пазарджик, с което е отменена Заповед № 755 от 12.11.2025г., издадена от заместник кмет по „Социални дейности и здравеопазване“ на Община Пазарджик, с която е прекратено Тристранно споразумение № 145 от 22.02.2024 г., сключено на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ(ЗЛП) между Община Пазарджик, като доставчик на лична помощ, Д. Н. Л., като асистент, и М. Г. Л., като ползвател, считано от 07.11.2025 г. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно и е постановено в нарушение на материални закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Позовавайки се на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, жалбоподателят иска отмяна на процесното решение и отхвърляне на първоинстанционната жалба, като му се присъдят и сторените съдебни разноски. Ответниците Д. Н. Л. и М. Г. Л., чрез адв. М. Николова, с писмен отговор, оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират присъждане на разноските по делото. Върховна касационна прокуратура не взема участие в съдебното производство. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение № 644/13.02.2026г., постановено по адм.д. 1374/2025г. по описа на Административен съд – Пазарджик, е отменена Заповед № 755 от 12.11.2025г., издадена от заместник кмет по „Социални дейности и здравеопазване“ на Община Пазарджик, с която е прекратено Тристранно споразумение № 145 от 22.02.2024 г., сключено на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ(ЗЛП) между Община Пазарджик, като доставчик на лична помощ, Д. Н. Л., като асистент и М. Г. Л., като ползвател, считано от 07.11.2025 г. С решението е оставена без разглеждане Жалбата на Д. Н. Л. и М. Г. Л., срещу Заповед № 755 от 12.11.2025г., издадена от заместник кмет по „Социални дейности и здравеопазване“ на Община Пазарджик, в частта ѝ по искането да се укаже на Община Пазарджик да възстанови Тристранно споразумение № 145/22.02.2024 г. и да възобнови предоставянето на лична помощ на ползвателя М. Л. и асистента Д. Л. и производството е прекратено, като в тази част решението не е обжалвано. За да постанови това решение, съдът е приел следната фактическа обстановка: Със Заявление-декларация за включване в механизма лична помощ по реда на Закона за личната помощ вх. № 904 от 21.02.2024 г., М. Л. с установената трайна нетрудоспособност и определена четвърта степен на затруднения във функционирането, е поискала от кмета на община Пазарджик да ѝ бъде предоставена лична помощ, като ще ползва 156 часа лична помощ месечно. За асистент е посочена Д. Н. Л.. Заявено е съгласие 380,00 лв. от месечната помощ по чл. 8д, ал. 5, т. 2 от ЗСПД да се превеждат на Агенцията за социално подпомагане. Д. Л. е поискала да бъде назначена като асистент на М. Л. със заявление-декларация за кандидатстване за асистент по реда на ЗЛП вх. № 914 от 21.02.2024 г., адресирано до кмета на общ. Пазарджик. Последвало е сключването между Община Пазарджик, представлявана от Д. Ц., като доставчик на лична помощ; Д. Н. Л., като асистент и М. Г. Л., като ползвател, на Тристранно споразумение № 145 от 22.02.2024 г., относно предоставяне от асистента на лична помощ, на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя. Споразумението е сключено за срок от 01.03.2024г. до 16.02.2029г. съгласно издаденото направление. Между Община Пазарджик и Д. Н. Л. е бил сключен Трудов договор № 146 от 22.02.2024 г., по силата на който Д. Л. се е задължила да изпълнява длъжността „личен асистент“ с ползвател М. Л.. С Писмо вх. № 32-00-785 от 06.11.2025 г., директорът на Дирекция „Социално подпомагане“, Пазарджик е уведомил кмета на община Пазарджик за това, че М. Л. е навършила пълнолетие и според ЕР на ТЕЛК от 08.04.2022г. на нея са и определени 100% ВСУ без чужда помощ със срок - пожизнено. С процесната Заповед № 755 от 12.11.2025г., на заместник кмет по „Социални дейности и здравеопазване“ на Община Пазарджик, е прекратено Тристранно споразумение № 145 от 22.02.2024 г., сключено на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ, между Община Пазарджик, като доставчик на лична помощ, Д. Н. Л., като асистент и М. Г. Л., като ползвател, считано от 07.11.2025 г., на основание чл.15, ал.1 от ЗЛП, поради настъпване на промяна в обстоятелствата. С последваща Заповед № 756 от 12.11.2025г., на заместник кмет по „Социални дейности и здравеопазване“ на Община Пазарджик, на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, във връзка с чл. 3а, ал. 8 от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ е прекратено трудовото правоотношение по трудов договор № 146 от 22.02.2024 г. с личния асистент. При така установената фактическа обстановка, след анализ на относимите материалноправни разпоредби съдът е приел, че жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на жалбоподателя. Също така е приел, че процесната заповед е издадена от заместник-кмет, която към момента на издаване на заповедта е притежавала компетентност, в съответствие с разпоредбите на чл. 14-16 ЗЛП. За упълномощаването на длъжностните лица по осъществяване на дейности по механизма „лична помощ“, по делото са приобщени Заповед № 1365 от 19.06.2024 г. относно заместник кмета Г. Ичева; Заповед № 2389 от 06.12.2023 г. относно директор Дирекция „Социални дейности“ Д. Ц. и Заповед № 781 от 17.04.2024 г. относно заместник кмета Г. Ичева. Относно възраженията за недопустимост, които се поддържат и с касационната жалба, съдът анализирайки приложимата нормативна уредба, обществените отношения – предмет на сключеното споразумение и неговите цели, е обосновал извод, че по правната си характеристика споразумението по чл. 14, ал. 3 от ЗЛП е административен договор по смисъла на чл. 19а от АПК. Споразумението се сключва между административен орган(включително частен доставчик, комуто са предоставени административни правомощия по предоставяне на социални услуги в хипотезата на чл. 18, ал. 2 от ЗЛП) и граждани, като има за предмет въпроси от значим обществен интерес – в случая предоставяне на финансирана от бюджета лична помощ на граждани с трайни увреждания, сключването на което е предвидено в специалния Закон за личната помощ. Позовал се е на разпоредбата на чл. 19ж, ал. 1 от АПК, съгласно която споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд, независимо дали в споразумението е включено указание за обжалване или не, като в случая е приел наличието на правен интерес от обжалването. Съдът е констатирал липсата на прекратителните материалноправни основания по чл. 16 ЗЛП, както и непосочването в оспорения акт на конкретни мотиви, освен посочената правна квалификация. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд правилно е приел, че заповедта е издадена от орган, който е разполагал с материална компетентност към момента на издаването й. Според чл. 14-16 ЗЛП компетентен орган е кмета на съответната община, като по делото са представени доказателства за надлежно делегиране на правомощия към датата на издаване на оспорения акт. Съдът правилно е приел, че жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на жалбоподателя като адресат на акта. М. Л. е ползвател на лична помощ по смисъла на ЗЛП. Доставчик на лична помощ съгласно чл. 18, ал. 1 от същия закон е общината по настоящия адрес на ползвателя, която в случая е община Пазарджик. За асистент е определена Д. Л.. Доставчикът Община Пазарджик, ползвателят и асистентът са сключили тристранно споразумение, при условията на чл. 3 от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ (изд. от МТСП, oбн., ДВ, бр. 53 от 5.07.2019 г., в сила от 5.07.2019 г., изм. и доп., бр. 99 от 17.12.2019 г., в сила от 17.12.2019 г., бр. 59 от 16.07.2021 г., в сила от 16.07.2021 г.), което съдържа основните елементи, посочени в чл.19а-чл.19ж от АПК и по същността си представлява административен договор. Едната страна в тристранното споразумение като орган на изпълнителната власт изразява волята на държавата/общината. Спазването на определена административна процедура, която предшества сключването на договора, както и различните задължения, които са нетипични за гражданския и търговския договор и последващия контрол, са елементи, които разкриват административния характер на този договор. Същественото е, че рамката на съдържанието на административния договор винаги е предварително определена едностранно от административния орган, като в случая това съдържание е определено в образец на споразумението съгласно чл.3, ал.5 от Наредбата. Основният фактор е, че държавната намеса в правоотношението е водеща и тази намеса има за цел да гарантира обслужването на обществения интерес чрез изпълнението на административния договор. Съответно, това изпълнение подлежи на текущ и последващ контрол от компетентен орган на изпълнителната власт. В глава четвърта от Наредбата е уреден последващия контрол, който се извършва от Агенцията за социално подпомагане. Административният договор в повечето случаи поставя началото на трайно реализиране на една административна дейност в обществен интерес. Освен, че е свързан пряко или косвено със задоволяване на обществения интерес и предоставяне на качествени обществени услуги, административният договор има пряк ефект върху правната сфера на страните по правоотношението, поради което първонстанционният съд правилно е приел жалбата срещу Заповед № 755 от 12.11.2025г., на зам. кмета на Община Пазарджик, с която е прекратено споразумението, за допустима, като подадена в срок и при наличие на правен интерес от обжалването. Съдът е извършил пълна проверка на законосъобразността на административния акт на всички основания и е изложил обстойно изводите си по фактите и приложението на закона. При проверка на фактическите основания за издаване на акта съдът е длъжен да обсъди само относимите факти и обстоятелства, а относно наличието на сочените правни основания – да прецени дали административният орган е извършил правилна правна квалификация по приложимия материален закон. Относно прекратяването на административния договор съдът е формирал правилен краен извод за незаконосъобразност на акта. В тази част актът е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посоченото основание за прекратяване на споразумението – чл.15, ал.1 от ЗЛП е неотносимо към предпоставките за прекратяване, уредени в ЗЛП и споразумението. Чл.15, ал.1 ЗЛП урежда уведомяването на доставчика при настъпила промяна на обстоятелствата, свързани с предоставянето и ползването на личната помощ. Прекратяването на договора следва да бъде мотивирано, а в оспорената заповед няма никакъв конкретен мотив, освен посочената правна квалификация, от който да се извежда, че е осъществена някоя от предпоставките, предвидени в чл. 9 от Тристранно споразумение № 145 от 22.02.2024 г. или пък в чл. 16 от ЗЛП и съответно е наложила прекратяване на действието на споразумението. Административен съд - Пазарджик е обсъдил всички релевантни за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, не са допуснати сочените от касатора нарушения, обосноваващи основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, претенцията за присъждане на разноски на ответниците следва да бъде уважена, тъй като са представени доказателства за извършените разходи от всеки от тях в размер на 100 евро.