Решение № 3972 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11550/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), чрез гл. юрк. Василева за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила Решение № 4440/29.04.2025 г., постановено по адм. дело № 9962/2024 г., по описа на Върховен административен съд, трето отделение. Твърди се, че е налице основание по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, по наведени съображения и представени нови доказателства, а именно Констативен протокол от извършена проверка № 871/18.09.2025 г. с приложен към нея амбулаторен лист № 1/20.07.2023 г. Иска се отмяна на посоченото решение. Ответниците – В. А. Л., Х. А. Л., В. А. Л. и Р. Д. Л., чрез адв. Ингилизов считат искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение за неоснователно. Процесуалния представител на ответниците претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, счита искането за допустимо, като подадено срещу влязло в сила решение, в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК, а разгледано по същество - за неоснователно, по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, съдът е отменил Решение № 5765/25.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1995 по описа за 2023 г. на Административен съд - Пловдив, с което са отхвърлени исковите претенции на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на В. А. Л., Х. А. Л., Р. Д. Л. и В. А. Л. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, за причинени им неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразно бездействие, довело до смъртта на общия им роднина А. Х. Л. за размера до 80 000 за всяка от тях като вместо него е осъдил ГДИН, гр. София, да заплати на В. А. Л., Х. А. Л., Р. Д. Л. и В. А. Л., сумите от по 80 000 лв. за всяка от ищците, за причинените им неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН, довело до смъртта на А. Х. Л., за периода от 20.07.2023 г. до подаване на исковите им молби, заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковите им молби – 04.08.2023 г. за първите три и 09.08.2023 г. за В. А. Л. до тяхното окончателно изплащане; ГДИН гр. София, е осъдена да заплати на В. А. Л., Х. А. Л., Р. Д. Л. и В. А. Л. общо сумата от 60 лв. представляващи заплатените от лицата съдебни разноски – 10 лв. държавна такса за първата инстанция и 5 лв. за касационната инстанция. ГДИН гр. София, е осъдена да заплати на адв. С. Г. Донков от АК Пловдив, № 1600099940 сумата от общо 56 400 лв. за адвокатско представителство за първата и касационната инстанция; решението е оставено в сила в останалата му част, с която са отхвърлени исковете на лицата за сумите над размера от 80 000 лв. до 200 000 лв. за всяка от ищците. В чл. 239, т.1 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или отмяна на това основание може да се допусне при наличието на нови писмени доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които факти не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, насочена към представяне по делото всички необходими доказателства, установяващи твърденията й, най-късно до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В искането, по което е образувано настоящото производство, като ново писмено доказателство се сочи и представят Констативен протокол от извършена проверка № 871/18.09.2025 г. с приложен към нея амбулаторен лист № 1/20.07.2023 г. В цитирания констативен протокол са констатирани следните нарушения: нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), а именно „като пациент всеки има право на: достъпна и качествена здравна помощ“, в частта „качествена“, във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗЗ, съгласно който: „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ и зачитане правата на пациента“. Този протокол е издаден, във връзка с извършена извънредна проверка на място в Медицински център „Свети Иван Рилски Чудотворец-2010“ ЕООД, гр. Пловдив, която е образувана във връзка със сигнал с рег. № 96-00-518/16.05.2025 г. от ГДИН, във връзка с твърдения за непредприети животоспасяващи действия в кардиологичен кабинет и спешна хоспитализация на арестанта А. Х. Л.. Представените към искането доказателства не са нови по смисъла, обсъден по-горе в хипотезата на чл.239, т.1 от АПК. Приложения амбулаторен лист е наличен в кориците на адм. дело 1995/2023 г. по описа на АС гр. Пловдив и съдържанието му е обсъдено подробно в мотивите на касационния състав. От амбулаторния лист от 20.07.2023 г. е видно, че „към момента на прегледа пациентът се представя с клинични електрокардиографски данни за [заличен текст] и се нуждае от спешна хоспитализация в кардиологично отделение…“. Заключението на специалиста кардиолог е отразено в издадения амбулаторен лист. По делото няма спор по фактите, а именно, че прокурор от РП гр. Пловдив е издал постановление, с което било разпоредено на 20.07.2023 г. в 11,00 часа А. Л. да бъде изведен от Арест гр. Пловдив и да се конвоира до специалист кардиолог в МЦ „Св. И. Рилски Чудотворец“. След проведени изследвания и преглед от кардиолог е констатирано, че Л. е прекарал [заличен текст], като за това е издаден амбулаторен лист от лекаря. В него е записана необходимостта от спешна хоспитализация на лицето. Л. е бил конвоиран обратно в Арест-Пловдив, където малко по-късно същия ден е починал. Представят Констативен протокол от извършена проверка № 871/18.09.2025 г. не води до различен изход на спора, защото в него са констатирани гореописаните нарушения, но те по никакъв начин не могат да доведат до отпадане на отговорността на ГДИН. Както правилно е посочил касационният състав в мотивите по адм. дело № 9962/2024 г. по описа на ВАС, началникът на Арест-Пловдив е бил уведомен за резултатите от прегледа след връщането на пациента в ареста и преди неговата смърт и са били налице предпоставките да упражни правомощията си по чл. 135, ал. 3, чл. 240 и чл. 250 от ЗИНЗС и незабавно да разпореди А. Л. да бъде изведен и настанен в спешно кардиологично отделение за реанимация извън рамките на Арест-Пловдив. В случая незаконосъобразното бездействие на началника на Арест-Пловдив не може да бъде преодоляно въз основа на представения констативен протокол. Според настоящият съдебен състав представените с искането писмени доказателства не са от съществено значение за делото. За да са от съществено значение за делото е необходимо те да са могли да повлияят на постановеното решение от тричленния състав на ВАС. Представените към искането доказателства нямат отношение към изводите на съда. Те не установяват факти, които да имат значение към формираните от съда правни изводи, че не е налице виновно бездействие от страна началникът на Арест-Пловдив. С оглед изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Искането за присъждане на разноски в полза на адв. Ингилизов, като процесуален представител на ответниците в настоящото производство е направено на основание чл. 38 от ЗА и е основателно. По делото е представено пълномощно (л. 63), от което е видно, че адв. А. Ингилизов е упълномощен от ответниците на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Поради изложеното в негова полза следва да се присъдят разноски в минимален размер, съобразен с фактическата и правна сложност на производството размер от 1 000 лв. Посочената сума се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и възлиза в размер на 511.29 евро. Водим от горното и на основание чл.244, ал.1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,