Определение № 7599 от 09.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6655/2025 г.

Производството е по чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 51, ал. 6 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по четири частни жалби. Първата частна жалба е подадена от „Евромаркет Кънстракшън“ ЕАД, чрез адв. Шопова, против определение № 443/03.04.2025 г., постановено по адм. дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София-област /АССО/, с което по реда на чл. 51, ал. 4 ЗЗК е разрешено извършването на проверка на място от служители на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ на всички помещения, превозни средства и други обекти, използвани от предприятието. Релевирани са доводи за недопустимост на атакувания съдебен акт, както и че е незаконосъобразен като постановен в противоречие със съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Претендира се обезсилването му, алтернативно моли съда да го отмени като отхвърли искането на председателя на КЗК за разрешение за извършване на проверка на място, съответно при отмяна да бъдат дадени указания на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за унищожаване на информацията, която КЗК е събрала при извършената на 29.01.2025 г. проверка. Моли до произнасянето по частната жалба да бъде постановено спиране на изпълнението на определение № 443/03.04.2025 г., както и да бъдат присъдени разноски. Втората частна жалба е подадена от „Екосол България“ АД, чрез адв. Шопова, срещу определение № 442/03.04.2025 г., постановено по адм. дело № 109/2025 г. на АССО, с което по реда на чл. 51, ал. 4 ЗЗК е разрешено извършването на проверка на място от служители на КЗК на всички помещения, превозни средства и други обекти, използвани от дружеството. С частната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Претендира се неговото обезсилване или съответно да бъде отменено от ВАС с произнасяне по същество с ново определение, с което да се остави без уважение искането на председателя на КЗК за разрешаване извършване проверка на място по см. на чл. 50, ал. 1 ЗЗК по отношение на „Екосол България“ АД. Моли при отмяна да бъдат дадени указания на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за унищожаване на информацията, която КЗК е събрала при извършената на 29.01.2025 г. проверка. Моли до произнасянето по частната жалба да бъде постановено спиране на изпълнението на определение № 442/03.04.2025 г., както и да бъдат присъдени сторените разноски. Подадена е частна жалба от „Евромаркет Кънстракшън“ ЕАД, чрез адв. Шопова, против определение № 736/28.05.2025 г. по адм. дело № 109/2025 г. на АССО, с което са оставени без уважение негови искания по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 443/03.04.2025 г. по делото в частта за разноските, както и по чл. 176 АПК за допълване на същото определение като бъде разпоредено КЗК да унищожи информацията, събрана в хода на осъществената на 29.01.2025 г. проверка на място. Твърди неправилност на определението и моли същото да бъде отменено като касационният съд уважи искането за сторените разноски по адм. дело № 1562/2025 г. на ВАС, както и да се разпореди на КЗК да унищожи информацията, събрана при проверката на място на 29.01.2025 г., ведно с присъждане на сторените разноски. Четвъртата по ред подадена частна жалба е от „Екосол България“ АД, чрез адв. Шопова, против определение № 735/28.05.2025 г. по адм. дело № 109/2025 г. на АССО, с което са оставени без уважение неговите искания по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 442/03.04.2025 г. по делото в частта за разноските, както и по чл. 176 АПК за допълване на същото определение като бъде разпоредено КЗК да унищожи информацията, събрана в хода на проверката на място. Твърди неправилност на определението и моли същото да бъде отменено, като касационният съд уважи искането за сторените разноски по адм. дело № 1562/2025 г. на ВАС, както и да се разпореди на КЗК да унищожи информацията, събрана при проверката на място на 29.01.2025 г., ведно с присъждане на сторените разноски за обжалването пред ВАС. Ответникът – председателят на Комисията за защита на конкуренцията, чрез упълномощен процесуален представител, изразява становище по частните жалби срещу определение№ 735/28.05.2025 г. и определение № 736/28.05.2025 г. по адм. дело № 109/2025 г. на АССО и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частните жалби за допустими като подадени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК вр. чл. 51, ал. 6 ЗЗК, от страни по делото, за които те са неблагоприятни и в срока по чл. 51, ал. 6 ЗЗК, респ. чл. 230 АПК. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни. Производството пред Административния съд-София област е образувано по реда на чл. 51 ЗЗК по искане на председателя на КЗК за издаване на съдебно разрешение за извършване на проверка на място по чл. 50 ЗЗК на дружествата „Евромаркет Кънстракшън“ ЕАД с ЕИК 131433890 и „Екосол България“ АД с ЕИК 200358273. Искането било отправено във връзка с образувано производство по административна преписка № КЗК-109/2025 г. въз основа на постъпило в КЗК искане с вх. № ВХР-2334/02.12.2024 г. за установяване на евентуално извършено нарушение на чл. 15 ЗЗК и/или чл. 101 ДФЕС, изразяващо се в манипулиране на обществени поръчки за доставка и/или други дейности, свързани със специализирана техника за нуждите на различни възложители. Първоинстанционният съд е приел, че искането е подадено от компетентен орган, в съответствие с чл. 51, ал. 2 ЗЗК. В искането за разрешение се съдържат целта на проверката - да бъдат събрани преки и косвени доказателства за евентуално извършени нарушения по чл. 15 ЗЗК и чл. 101 ДФЕС, като естеството на предполагаемите нарушения изисква да се установи дали съществуват споразумения и/или съгласувани практики по смисъла па чл. 15 ЗЗК, респективно по чл. 101 ДФЕС, с цел разпределяне на пазари, определяне на цени и/или други форми на ограничаване на конкуренцията между участниците. Били обосновани причините, налагащи извършване на проверка на място, свързани с тежестта на евентуално извършените нарушения, както и необходимостта и ефективността на внезапните проверки на място като основен способ за събиране на доказателства при съмнения за извършване на подобни тежки нарушения на конкуренцията. Предвид съдържанието на искането, като подадено от компетентен орган и с подробно обосновани причините, налагащи проверката на място, естеството на твърдените нарушения, целта на проверката и наименованията на проверяваните субекти, с което са изпълнени всички изисквания по чл. 51, ал. 2 ЗЗК, административният съд на основание чл. 51, ал. 4 ЗЗК приема искането за основателно и с оспорените определение № 442/03.04.2025 г. и определение № 443/03.04.2025 г. разрешава извършването на проверка на място за всички помещения, превозни средства и други обекти, използвани от „Екосол България“ АД и „Евромаркет Кънстракшън“ ЕАД. Настоящият съдебен състав намира първите две жалби за основателни. В определение № 443/03.04.2025 г. и определение № 442/03.04.2025 г., постановени по адм. дело № 109/2025 г. на Административен съд София – област са изложени идентични мотиви, както са идентични и доводите на частните жалбоподатели за тяхната недопустимост, поради което същите следва да бъдат разгледани съвместно. Тези съдебни актове са постановени във връзка с определение № 1867/25.02.2025 г. по адм. д. № 1562/2025 г. на ВАС, с което е установено, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като още с първия акт по делото – определение № 133/27.01.2025 г., е осъществил правомощията, за които е бил сезиран, като в последствие във връзка с поправка на очевдина фактическа грешка е задължил себе си да постанови общо три идентични акта. ВАС е отменил четири съдебни акта по адм. дело № 109/2025 г. на АССО - определение № 133/27.01.2025 г., определение № 134/28.01.2025 г., определение № 135/28.01.2025 г. и определение № 136/28.01.2025 г., и е върнал делото за ново разглеждане от същия съд. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 АПК определението на съда е окончателно и е задължително за по-долния съд. По делото не е налице спор относно родовата и местната подсъдност на производството предвид ясната уредба в специалния закон - чл. 51, ал. 1 от ЗЗК. Съобразно разпоредбата на чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд когато установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В определение № 1867/25.02.2025 г. по адм. д. № 1562/2025 г. на ВАС е описани изрично, че при произнасянето си, първоинстанционният съдебен състав е допуснал съществено процесуално нарушение, като в хода на производство по отстраняване на очевидна фактическа грешка в определение № 133/27.01.2025 г. по адм.д. № 109 от 2025 г. е приел, че следва да се произнесе с две определения, с което недопустимо е отменил сам постановения от него съдебен акт. При така установените обстоятелства, новото разглеждане на делото е следвало да бъде извършено при съобразяване с описаното по – горе изискване на чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, т.е. от друг състав на първоинстанционния съд. Произнасяне в същото производство на състава, постановил отменените определения е недопустимо, което води и до недопустимост на постановените от него съдебни актове. При изрична разпоредба, определяща компетентността на съда за произнасяне по отправеното към него искане, неправилно при администриране на делото е прието, че е налице идентичност между понятията „същия съд“ и „същия съдебен състав“. Производството е следвало да бъде разпределено за разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Тези две определения следва да бъдат обезсилени и делото да бъде върнато за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на определение № 1867/25.02.2025 г. по адм. д. № 1562/2025 г. на Върховен административен съд, от друг състав на Административен съд София - област. Неоснователно и необосновано е искането за спиране на изпълнението на атакуваните съдебни актове. Несъстоятелни са изложените в частните жалби аргументи относно извършването на повторна проверка на място. По делото е налице отправено едно единствено искане от председателя на КЗК за разрешаване на проверка на място, по което е налице произнасяне от компетентния съд по дело № 109/2025 г. Оплакванията за неправилност на определение № 735/28.05.2025 г. и определение № 736/28.05.2025 г. по адм. д. № 109/2025 г. на Административен съд София - област, следва да бъдат разгледани съвместно, като напълно идентични. Доколкото тези две определения са последица от произнасянето на съда по основния предмет на производството, свързан с даването или не на разрешение по реда на чл. 51 от ЗЗК, то съдебният състав не е имал правомощие да се произнесе и по тях, което същи ги прави недопустими и следва да бъдат обезсилени. По тяхната допустимост и евентуална основателност отношение следва да вземе състава на съда, на който делото бъде разпределено за произнасяне след връщането му на първоинстанционния съд. Разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани поради липсата на окончателен съдебен акт, приключващ съдебния спор по същество. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,