Определение № 673 от 22.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12117/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 248 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Маринова, подадена чрез адвокат С. Даскалов, против Определение № 9667/07.11.2023 г., постановено по административно дело № 2829/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането й по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 4308/28.06.2023 г. в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното определение, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което искането за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение, да бъде уважено. Ответната страна – Кмет на Район „Красна поляна“ – Столична община, не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна против определение, подлежащо на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдебното производство е било образувано по жалба на В. Маринова, подадена чрез пълномощник адвокат Даскалов против отказ на Кмета на район „Красна поляна“ – СО от 21.02.2023 г., който с процесното решение е обявен за нищожен. С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателката са присъдени разноски в размер на 10 лева за платена държавна такса. Административният съд е бил сезиран с искане по реда на чл. 248 ГПК, целящо изменение на постановено по делото решение, в частта на присъдените разноски, като съдът с оспорения в настоящото производство акт е отхвърлил искането, приемайки го за неоснователно. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за това, че претендираната сума от 1800 лева за адвокатско възнаграждение, е заплатена от имуществото на страната. Постановеното определение е правилно. Отговорността за разноски по административните дела е уредена в разпоредбата на чл. 143 АПК и субсидирано в относимите норми от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, само заплатените от страната такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, подлежат на възстановяване. Действително, няма пречка тези суми да се заплатят от трето лице, но в този случай е необходимо да се представят доказателства за това, че плащането е извършено със средства на страната или са за нейна сметка. Такива доказателства по делото от страна на В. Маринова не са представени. Претендираната сума от 1800 лева е заплатена от Т. Георгиева, без нарочен договор за това между това лице и жалбоподателката, като такава уговорка не се съдържа и в представеното пълномощно. Предвид изложените мотиви, съдът правилно е отказал да измени постановеното по делото решение, в частта на разноските, поради което определението му следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение