Решение № 5647 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11774/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Т. Н., чрез представител по пълномощие адв. Х. Коев от Адвокатска колегия гр. Велико Търново против решение № 3550 от 07 ноември 2025 год. постановено по адм. дело № 459/2025 год. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Анализирайки фактическата обстановка намира, че действията на съда представляват нарушение на правото на справедлив процес. В тази връзка излага доводи, че освен причинената материална вреда, било обосновано и правото да получи неимуществени вреди, доколкото вследствие на осъществените действия на съда довели и до накърнено доверие в правосъдието. Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и решаване на спора по същество или алтернативно след отмяната, делото да бъде върнато на друг състав със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира се и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба Административен съд гр. Стара Загора, в представен писмен отговор чрез Я. Ченалова, в качеството и на административен ръководител - председател, оспорва касационната жалба като неоснователна и развива подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от Х. Т. Н. от гр. В. Търново срещу Административен съд гр. Стара Загора за присъждане на обезщетение в общ размер на 1 600,00 лв., от който 450,00 лв. адвокатски хонорар, 200,00 лв. повторно заплатена глоба по решение № 279 от 18 декември 2023 год. на Административен съд гр. Стара Загора и присъдените със същото решение разноски в размер на 80,00 лв., заплатена държавна такса в размер на 10,00 лв., както и 860,00 лв., представляващи неимуществени вреди За да постанови оспорения съдебен акт, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че с електронен фиш серия К, № 6612899 на ОДМВР гр. Стара Загора на Х. Т. Н., на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1, вр. с ал. 2 от ЗДвП, е било наложено наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. Същият е бил оспорен по съдебен ред като с решение № 279 от 18 декември 2023 год. по КАНД №272/2023г. на Административен съд гр. Стара Загора е било оставено в сила решение № 107 от 04 май 2023 год. на Районен съд гр. Казанлък, с което електронният фиш бил потвърден и в тежест на Х. Т. Н. са присъдени разноски в размер на 80,00 лв. Междувременно ищецът бил заплатил дължимата по този електронен фиш глоба в намаления размер, съобразно чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, като доказателства за плащането й бил представил пред Административен съд гр. Стара Загора, но въпреки това е последвал посочения по-горе резултат. След влизане в сила на решението на касационната инстанция, Х. Т. Н. е заплатил отново глобата по горепосочения електронен фиш, но в пълен размер, както и разноските за юрисконсултстко възнаграждение на административният орган. За да отхвърли исковата молба, съдът е приел, че трите условия (предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда), следвало да са налице кумулативно, като в конкретния случай според съда по делото не били налице доказателства, установяващи първата предпоставка. Изложил е съображения, че отговорността на държавата се реализирала при доказано достатъчно съществено нарушение на право на ищеца, произтичащо директно от правна норма на Съюза, но не и за преразглеждане на съдебни решения, на които се твърди, че се дължи вредата. В този смисъл е обосновал извод, че правилността на съдебният акт на ответника, с който било оставено в сила решение на Районен съд гр. Казанлък, потвърждаващо законосъобразността на електронния фиш за санкциониране на ищеца, не подлежало на проверка в исковото производство. Посочил е, че производството има за цел проверка за допуснати от съда достатъчно съществени нарушения на правни норми на правото на ЕС, които пряко предоставят права на ищеца, за причинени пряко от тези нарушения вреди и техния размер, който подлежи на обезщетяване. В тази връзка е приел, че твърденията касаели нарушения на разпоредби от националното право, свързани с оценката и обсъждането на доказателствата от съда. Обосновал е, че същите се отнасяли до начина, по който съдебната инстанция била извършила преценка на събраните по делото доказателства, респ. задължението й да обсъди всички релевантни факти, в т.ч. представените от ищеца доказателства за заплащане на наложената с електронния фиш глоба. Мотивирал е, че дори да е било налице евентуално процесуално нарушение при оценка на доказателствата, то представлявало неправилно приложение на националното право, а не нарушение на правото на ЕС. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е достигнал до решаващия извод, че исковата молба на Х. Т. Н., следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като при липсата, на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. В нормата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ е посочено, че когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на: Административнопроцесуалния кодекс - за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Материално правните предпоставки за възникване на отговорността по чл.2в ЗОДОВ се определят от СЕС в неговите решения в условията на кумулативност, а именно: 1. предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; 2. нарушението на нормата да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Преценката за това, дали допуснатото нарушение е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции съгласно дадените от СЕС насоки. В този смисъл, подлежат на доказване посочените предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. При това посочените условия следва да са налице кумулативно – при липсата на което и да е от тях, не може да бъде ангажирана отговорността за вреди на ответника. В случая исковата молба се основава на твърдения, че тричленен състав на Административен съд гр. Стара Загора, при постановяване на решение № 279 от 18 декември 2023 год. по канд № №272/2023 год. по описа на същия съд, не е обсъдил представените от Х. Т. Н. доказателства за заплащане на наложеното административно наказание – глоба, като в резултат на това е постановил окончателно решение, довело до необходимост от повторно заплащане на сумата по издадения електронен фиш. С оглед очертания от ищеца предмет първоинстанционният съд правилно е установил, че сочените обстоятелства не попадат в обхвата на нарушени норми от правото на Европейския съюз, от което следва, че в случая не е налице първата от предвидените в закона кумулативно изискуеми предпоставки, които да обуславят основателността на предявен иск. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че по същество релевираните фактически и правни съображения се отнасят до начина, по който съставът на Административен съд гр. Стара Загора е извършил преценка на събраните по делото доказателства и до евентуалното неизпълнение на задължението й да обсъди всички релевантни факти, включително представените от ищеца доказателства за заплащане на наложената с ЕФ глоба. При положение, че съдебното решение, с което ищецът не е съгласен и счита, че рефлектира негативно в правната му сфера, е влязло в сила, съдът, който разглежда исковите претенции по чл. 2в ЗОДОВ, няма право и задължение да извършва повторна проверка за правилността му. Влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо и спорът не подлежи на последващо пререшаване. Редът за контрол върху влезли в сила съдебни актове е нормативно определен в раздел VIII на глава трета от Закона за административните нарушения и наказания – „Възобновяване на административнонаказателните производства“, а не в производството, което се е развило пред Административен съд гр. Велико Търново. Следва да бъде посочено, че отмяната е извънредно средство за защита срещу влезли в сила актове, сред които са и електронните фишове, респ. решенията на районен и на административния съд, с които те се потвърждават, изменят или отменят. В този смисъл, недопустимо по реда на косвения съдебен контрол да се проверява правилността на едно влязло в сила решение. В случаите, в които се търси обезщетяване на понесени от граждани и организации вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, съдът дължи произнасяне само относно твърдения, които имат за предмет наличието на явно нарушение на норми с базисно значение от правото на Европейския съюз. Поставянето на такова изискване, което внася необходимия баланс в процеса на търсенето на имуществена отговорност на държавата за вреди, е в съответствие с присъщия на правния ред на всички държави членки принцип на правна сигурност. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че твърдения на ищецът касаят евентуално нарушение на вътрешноправните норми на АПК, но не засягат прилагането или тълкуването на правото на ЕС. Предвид изложеното и въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд е обосновал правилен извод, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на Административен съд гр. Стара Загора по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, а именно – достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. При положение, че първата предпоставка не е налице, то събирането на доказателства относно характера и размера на вредите е безпредметно, а оплакванията за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. По горните съображения правилен е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото се претендират само от касатора. С оглед изхода на делото обаче, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение