Определение № 21 от 20.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 195/2017 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 24.10.2016г. на А. С. В. на влязлото в сила решение от 08.07.2016г. по гр.д.№53701/2015г. на РС София на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят е направил и искане за спиране изпълнението на влязлото в сила решение. Ответникът С. Е. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна. Не взема становище по искането за спиране изпълнението на решението. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна следва да бъде допусната за разглеждане по същество. С атакуваното решение е уважен предявения на основание чл.422 ГПК иск като е признато за установено, че А. С. дължи на С. Е. сумата 500 лева по договор за правна помощ. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК и същата съдържа посочване на основание за отмяна на влязлото в сила решение, поради което следва да се допусне нейното разглеждане по същество от настоящата инстанция, като страните бъдат призовани за изслушване в открито съдебно заседание. По искането за спиране с оглед разпоредбата на чл.309, ал.1, вр- чл.282, ал.2,т.1 ГПК настоящата инстанция намира, че следва да остави същото без движение до внасяне на 500 лева обезпечение с представяне на копие от вносния документ в канцеларията на съда, за което да се съобщи на молителя. Предвид изложените съображения, съдът