Определение № 8881 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8848/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по частна жалба от кмета на СО - район „Слатина“ срещу определение № 16894/19.05.2025 г. по адм. д. № 3730/2025 г. на АССГ. Оспорва изводите на съда, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК. Моли да бъде отменено обжалваното определение и претендира разноски по делото. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение молба от 25.04.2025 г. от в.и.д. кмет на район „Слатина“ да се измени постановеното по делото определение № 12771 от 11.04.2025 г. в частта за разноските. В мотивите си съдът е посочил, че основният предмет на производството е обжалване на мълчалив отказ за издаване на искания акт – удостоверение, което след подаване на жалбата е издадено. Според съда, с издаване на удостоверението е налице хипотезата на оттегляне на мълчаливия отказ, поради което и по арг. от чл. 143, ал. 2 АПК следва да се присъдят разноски на жалбоподателя в размер    на 1000    лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лв. заплатена държавната такса. Определението е правилно. Развитите от първоинстанционния съд мотиви за недопустимост на производството са правилни. Производството пред АССГ е образувано по жалба на „Влагоклима“ ООД против мълчалив отказ на кмета на район „Слатина“ - СО по заявление вх. №    РСЛ24-ТД26-1992 от 23.12.2024 г. за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за недвижим имот.   По делото е представено от ответника удостоверение № РСЛ24-ТД26-1992 от 4.04.2025 г.,   с което    във връзка с подаденото заявление вх. №    РСЛ24-ТД26-1992 от 23.12.2024 г. за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за недвижим имот се удостоверява, че за процесния имот има издаден акт за държавна собственост № 2516 от 25.05.1971 г. и той е предоставен за стопанисване и управление на „Софийски имоти“ ЕАД. На това основание съдът е приел, че с цитираното удостоверение  е   извършена исканата административна услуга.  На основание чл. 143, ал. 2 АПК съдът е осъдил Столична община да заплати на „Влагоклима“ ООД разноски в размер на 1050 лв. С молба от 25.04.2025 г. ответникът е поискал да се измени постановеното по делото определение № 12771 от 11.04.2025 г. в частта за разноските, като се отмени осъдителния диспозитив. Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед представените доказателства за извършена административна услуга по заявление вх. №    РСЛ24-ТД26-1992 от 23.12.2024 г., за ответника по частната жалба е отпаднал правният интерес от водене на съдебното производство. Предвид отпадането на правния интерес поради извършване на исканата административна услуга, правилно административният съд е оставил без разглеждане жалбата против мълчаливия отказ на кмета на район „Слатина“ и е прекратил производството по делото. Доколкото обаче административният орган е станал причина за образуване на съдебното производство, то в съответствие с чл. 143, ал. 2 АПК, жалбоподателят „Влагоклима“ ООД има право на разноски - възнаграждение за адвокат и за държавна такса, които правилно са им присъдени. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,