Определение № 527 от 18.11.2024 г. на ВКС по н. д. № 1005/2024 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК и е образувано по искане за промяна на подсъдността по н. о. х.д. № 1013/2024 год. на Районен съд – Враца. Върховният касационен съд като се запозна с материалите по делото, намери следното: Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Враца против В. М. С. за престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК. Съгласно списъка на лицата за призоваване, приложен към обвинителния акт, подсъдимият е с местоживеене в [населено място], обл. В.; с местоживеене във В. е и една от свидетелките. Останалите четирима свидетели, в това число и непълнолетната пострадала, живеят в [населено място]. При така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира, че са удовлетворени изискванията на чл. 43, т. 1 от НПК много свидетели да живеят в района на съд, различен от онзи на който е подсъдно делото. В случая, макар по правилата на местната подсъдност делото да е подсъдно на Врачанския районен съд преобладаващата част от свидетелите живеят в [населено място]. Явяването им пред този съд би било свързано със значителни неудобства като с особена сила това се отнася за пострадалата. Ето защо промяната на подсъдността ще има за последица минимизиране на затрудненията и разходите и освен това ще способства и приключване на делото в разумен срок. Фактът, че адресите, от които следва да бъдат призовани тримата експерти, се намират в [населено място], не разколебава този извод, защото местоживеенето на вещите лица не е сред обстоятелствата, подлежащи на преценка по чл. 43, т. 1 от НПК. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение