Определение № 10531 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2025 г.
ВАСШесто отделение29.10.2025 г.докладчик Юлия Тодорова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Определение №16592/15.05.2025 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №1952/2025 г. ИЗПРАЩА делото на съдията – докладчик в първоинстанционния съд – Административен съд София – град, за администриране на частна жалба с вх.№9829/22.04.2025 г. по описа на Административен съд София – град, подадена от заместник-министъра на околната среда и водите против Определение №11000/29.03.2025 г. по адм. дело №1952/2025 г. на АССГ. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ Особено мнение: Особено мнение на съдия- докладчик Юлия Тодорова Не споделям произнесеното от съдебния състав определение и затова изразявам следното особено мнение: Производството пред Административен съд София – град е образувано по реда на чл. 197 и сл. във връзка с чл. 93, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците по жалба на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД срещу писмо изх. № УО-157/13.01.2023 г. на заместник-министър на околната среда и водите. Установява се, че посоченото писмо е издадено на база на заявление за продължаване срока на действие на разрешение №ООп-ИУЕЕО-03-03/08.01.2020 г. на дружеството, с което е поискано на основание чл. 89, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците да бъде продължено действието на разрешение на организация по оползотворяване на отпадъци от 25.02.2013 г., изменено с последващи решения на органа от 22.04.2014 г. и 08.01.2020 г. С оспореното писмо искането на дружеството е оставено без разглеждане като просрочено. С Определение № 11000/29.03.2025 г. по адм. дело №1952/2025 г. Административен съд София – град и на основание чл. 200, ал. 1 АПК е отменил отказа, постановил е преписката да бъде изпратена на заместник-министъра на околната среда и водите за произнасяне и Министерството на околната среда и водите е осъдено да възстанови на жалбоподателя разноски в размер на 50 лв. Определението е съобщено на административния орган на 14.04.2025 г. За да остави без разглеждане касационната жалба срещу Определение № 11000/29.03.2025 г. по адм. дело №1952/2025 г., Административен съд София – град е констатирал, че жалбата е недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК във вр. с чл. 236 АПК. Позовал се е на Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия на Върховния административен съд, според което не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта. В случая произнасянето на АССГ е съобразено с производството по глава десета, раздел IV АПК и е в рамките на правомощията на съдебната инстанция по чл. 200, ал. 1 АПК. Поради това определението е допустимо, а доводите на частния жалбоподател, че актът не попадал в приложното поле на чл. 197 и сл. АПК, са неоснователни. Видно от съдържанието на процесното писмо и обстоятелството, че с него е отказано да бъде разгледано подаденото заявление на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД за продължаване срока на действие на разрешение на организацията за оползотворяване на негодни за употреба батерии и акумулатори, същото писмо следва да се квалифицира като изричен отказ да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 197 АПК. Инстанционен контрол за законосъобразността на съдебния акт, постановен в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, може да бъде направен само, ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. Член 27, ал. 1 АПК определя, че страни в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. Сезираният с искането административен орган не е страна, а решаващ орган в административното производство и като такъв той не е носител на правото на обжалване на постановения от съда акт. За административния орган определението на съда по чл. 200, ал. 1 АПК е окончателно. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по тълкувателно дело 10/2019 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, с което е постановено, че "не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта". Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Като е оставил касационната жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото Административен съд София – град е постановил правилно определение, което следваше да бъде оставено в сила, поради което подписвам постановеното от тричленния състав на Върховен административен съд, шесто отделение определение с особено мнение. Съдия – докладчик: (Юлия Тодорова)
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на заместник – министъра на околната среда и водите против Определение №16592/15.05.2025 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №1952/2025 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба против определение № 11000/29.03.2025 г. по адм. д. № 1952/2025 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 32 състав, подадена от заместник-министър на околната среда и водите. В жалбата до касационната инстанция се релевират съображения за неправилност на определението на административния съд, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно е квалифицирал писмо изх. №УО-157/13.01.2023 г. на заместник – министъра на околната среда и водите като отказ за разглеждане по същество на направеното искане за издаване на индивидуален административен акт и неправилно е разгледал жалбата на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД против писмото в производството по реда на глава десета, раздел IV от АПК. Поддържа, че съдът неправилно е приложил и Тълкувателно решение №2/24.03.2021 г. по т.д. №10/2019 г. на Върховния административен съд, съответно неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 215, т. 4 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение на административния съд. Ответната страна – „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД е подала писмено възражение по чл. 232 АПК и моли съдът да отхвърли жалбата, като потвърди обжалваното първоинстанционно определение. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, шесто отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. На "Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД е било издадено разрешение на организация по оползотворяване № ООп-ИУЕЕО-О3 - 0/25.02.2013 г., изменено с решение № ООп-ИУЕЕО-О3-01/22.04.2014 г. С решение № ООп-ИУЕЕО - 03-03/08.01.2020 г., срокът на действие на решение № ООп-ИУЕЕО-О3 - 0/25.02.2013 г. е продължен до 31.12.2022 г. Съгласно § 47 ал.1 (ДВ, бр. 19 от 2021 г., в сила от 5.03.2021 г.) от ПЗР на ЗИД на ЗУО организациите по оползотворяване и лицата по чл. 14, ал. 1, изпълняващи задълженията си индивидуално, получили разрешение по чл. 81, ал. 1 до влизането в сила на този закон, в срок до 3 юни 2022 г. привеждат дейността си в съответствие с него и подават заявление по чл. 90, ал. 2 за изменение на разрешението заедно с актуализирана програма по чл. 53, ал. 1. Компетентният орган разглежда подадените заявления и актуализираната програма по реда и в сроковете по глава пета, раздел III. Съгласно § 47 ал. 2 (ДВ, бр. 19 от 2021 г., в сила от 5.03.2021 г.) от ПЗР на ЗИД на ЗУО, когато не е подадено заявление по ал. 1, разрешенията, чийто срок не е изтекъл до 3 юни 2022 г., запазват действието си в срок до 31 декември 2022 г., като изпълнението на целите за 2022 г. се доказва по досегашния ред. Заявление за продължаване срока на действие на разрешение на организация по оползотворяване № ООп-ИУЕЕО-О3 -0/25.02.2013 г., изменено с решение № ООп-ИУЕЕО-О3-01/22.04.2014 г. и с решение № ООп-ИУЕЕО - 03-03/08.01.2020 г. е подадено от "Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД, като е посочена дата на съставяне - 30.09.2022 г. (петък-работен ден), но е заведено в МОСВ на 03.10.2022 г. (понеделник) с вх.№ УО-157. Според информация на ЕКОНТ пратката заведена с вх.№ УО-157 от 03.10.2022 г. е подадена на 30.09.2022 г. Следователно правилна е констатацията на административния орган, че "Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД не е подала в срока по § 47 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУО заявление за актуализиране на издаденото разрешение на организация по оползотворяване. Тъй като такова заявление не е подадено, то приложима е разпоредбата на § 47 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУО за запазване действието на разрешението до 31 декември 2022 г., който съвпада със срока за който е издадено. Съгласно чл. 89 ал. 1 ЗУО не по-късно от три месеца преди изтичане срока на разрешението организацията по оползотворяване и лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, подават заявление на хартиен и технически носител или по електронен път за продължаване на неговия срок на действие. Именно на това основание е подадено заявление вх. № УО-157/03.10.2022 г. С писмо изх.№ УО-157/30.11.2022 г. директорът на дирекция УООП на МОСВ е изискал становище от директора на Дирекция „Правна“ на МОСВ, като е приел, че срокът чл. 89 ал. 1 ЗУО е пропуснат, поради което счита, че заявление вх .№ УО-157/03.10.2022 г. няма основание да бъде разглеждано. Такова становище е предоставено с писмо изх.№ УО-157/01.12.2022 г., като са цитирани разпоредбите на чл. 89 ЗУО. По заявление вх.№ УО-157/03.10.2022 г. с писмо с изх. №УО-157/13.01.2023 г. на заместник - министъра на околната среда и водите, на основание чл. 89 ал. 5 във вр. с чл. 86 ал. 2 ЗУО е прието, че заявлението е подадено след изтичането на срока по чл. 89, ал. 1 ЗУО, а именно 3 месеца преди изтичането на срока на разрешение на ООп, поради което няма законово основание за неговото разглеждане. Това писмо е изпратено на "Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД с известие за доставяне от 16.01.2023 г., но пратката е върната като непотърсена. Връчено е на ръка на представител на дружеството на 17.10.2024 г. Против писмото е подадена жалба на 04.11.2024 г. като е посочено, че е против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по чл. 93 ЗУО. С Определение № 11000/29.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1952/2025 г. по описа на Административен съд София - град е отменил писмо с изх. №УО-157/13.01.2023 г. и е изпратил преписката на заместник министъра на околната среда и водите за решаване по същество на искането на "НООРО" АД за продължаване на срока на действие на разрешението му като ООп. На 22.04.2025 г., от заместник-министъра на околната среда и водите е подадена частна жалба против Определение № 11000/29.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1952/2025 г. по описа на Административен съд София – град. Същата е изпратена за отговор на "Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД. В отговор, постъпил на 14.05.2025 г. от „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД са изложени доводи за недопустимост, а по същество – и неоснователност на частната жалба. На основание чл. 213а, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 215, т. 4 АПК във вр. с чл.236 АПК и съгласно Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия на ВАС, с определение № 16592 от 15.05.2025 г. по адм. дело № 1952/25 г., АССГ е оставил без разглеждане частната жалба против определение № 11000/29.03.2025 г. по адм. д. № 1952/2025 г. на АССГ. Това определение е предмет на настоящото производство. При тези данни става ясно, че срокът за подаване на заявление за продължаване срокът на действие на разрешение на организация по оползотворяване по чл. 89 ал.1 ЗУО според АССГ е спазен. Липсва произнасяне по заявлението с решение на компетентния орган в двумесечен срок, съгласно чл. 89 ал. 5 ЗУО. В същото време съгласно чл. 89 ал. 2 ЗУО в тридневен срок от постъпване на заявлението компетентният орган изисква по служебен път издаването на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за липса на задължения и проверява дали е заплатена дължимата такса. Според чл.9 ал. когато удостоверението по ал. 2 не е представено по служебен път в срока по ал. 5, решението по ал. 5 се издава в 3-дневен срок от получаване на удостоверението. По делото липсват данни за получаване на удостоверение по чл. 89 ал. 2 ЗУО от административния орган. Съгласно чл. 89 ал. 7 ЗУО компетентният орган отказва да продължи срока на действие на разрешението в случаите по чл. 87, ал. 3, т. 1 - 4 и 7, както и при неизпълнение на условията в разрешението. Според чл. 93 ал. 1 ЗУО издаденото разрешение, решението за неговото изменение, допълване и/или отнемане, както и отказът да се издаде, измени или допълни разрешението се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Доколкото в оспореното писмо е посочено, че подаденото заявление е след предвидения срок по чл. 89 ал. 1 ЗУО, то може да се приеме, че органът е приел, че то не отговаря на нормативните изисквания, поради което на основание чл. 89 ал. 7 във вр. с чл. 87 ал. 3 т. 1 ЗУО е формиран отказ за продължаване срока на действие на разрешението, който подлежи на обжалване по реда на чл. 93 от ЗУО. В този смисъл като е приел, че се касае за отказ за издаване на административен акт, първоинстанционния съд неправилно е приложил закона. Касае се за индивидуален административен акт, който не е изричен отказ от издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 197 АПК, а за административен акт, който е обжалван по реда на чл. 145 и сл. АПК. Касационната жалба на заместник – министъра на околната среда и водите против Определение №11000/29.03.2025 г. по адм. дело №1952/2025 г. на АССГ е допустима, а обжалваното Определение №16592/15.05.2025 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №1952/2025 г., като неправилно следва да бъде отменено, като Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС по т.д. № 10/2019 г. на ВАС е неприложимо. Делото следва да бъде изпратено на съдията – докладчик в първоинстанционния съд – Административен съд София – град, който да извърши проверката по чл. 213а, ал. 1 и ал. 2 АПК на подадената касационна жалба с вх. №9829/22.04.2025 г. по описа на Административен съд София – град, подадена от заместник-министъра на околната среда и водите против Определение №11000/29.03.2025 г. по адм. дело №1952/2025 г. на АССГ. Воден от гореизложеното, Върховният административен съд, шесто отделение
Цитирани разпоредби
32- чл. 89, ал. 1 ЗУО
- чл. 197 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 93 ЗУО
- чл. 145 АПК
- чл. 200, ал. 1 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 213, ал. 2 АПК
- чл. 215, т. 4 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 232 АПК
- чл. 86, ал. 2 ЗУО
- чл. 87, ал. 3, т. 1 ЗУО
- чл. 89 ЗУО
- чл. 89, ал. 7 ЗУО
- чл. 89, ал. 5 ЗУО
- чл. 89, ал. 2 ЗУО
- чл. 93, ал. 1 ЗУО
- чл. 130, ал. 2
- чл. 14, ал. 1
- чл. 197
- чл. 213, ал. 1
- чл. 229
- чл. 47
- чл. 53, ал. 1
- чл. 81, ал. 1
- чл. 87, ал. 3, т. 1
- чл. 87, ал. 6
- чл. 89, ал. 1
- чл. 9
- чл. 90, ал. 2
- чл. 93, ал. 1