Определение № 798 от 05.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 598/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С определение № 873/28.12.2012 е допуснато касационото обжалване на определение № 1780/01.08.2012 на Благоевградския окръжен съд по ч.гр.д. № 305/2012, с което е потвърдено определение № 791/29.02.2012 на Г. Делчевския районен съд по гр.д. № 1204/2010 за прекратяване на производството по отрицателен установителен иск за собственост. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът не претендира той да е собственик. По повдигнатия въпрос е постановено ТР № 8/2012 ВКС, ОСГТК. Касаторките считат, че са предявили иск за установяване, че ответниците не са собственици на процесния имот в строителните граници на [населено място], тъй като същият имот е идентичен с нивата, собственост на общия им наследодател, за която е признато правото им на възстановяване в стари реални граници, но собствеността върху него не им е възстановена по реда на чл. 14, т. 1 ЗСПЗЗ. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че ищците нямат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като не претендират да имат права върху процесния имот. Неправилно въззивният съд е приел, че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е налице само когато ищецът претендира за себе си права върху имота, които изключват правата на ответника. Съгласно т. 1 ТР № 8/2012 ВКС, ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. Ищците обосновават правния си интерес с възможността да бъде възстановена собствеността им върху нивата, но по делото не са представени доказателства да са издадени съответните удостоверения и скици по чл. 13, ал. 4 – 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ, които установяват идентичност или застъпване на обобществената нива на наследодателя на ищците и процесния имот, обратното – представени са доказателства, че през 1969 г. наследодателят на ищците е продал на наследодателя на ответниците плевня с прилежащата й земя, граничеща с нивите на ТКЗС, който имот от тогава е във владение на ответниците. Като е прекратил производството по делото, макар и по други съображения въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение