Определение № 196 от 04.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4994/2015 г.

Производството по делото е образувано е по касационна жалба на Й. А. Г., К. В. Б., Д. Г. М., И. И. Ч., А. С. Н., И. Р., А. С. Ч.-К., О. И. Д., В. Ф. Д., К. В. М., С. П., А. П., А. П., Л. П. и С. К. Г. против решение № 1206 от 18.06.2015 г., постановено по гр.д. № 1329/2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 1200 от 11.03.2015 г. по гр.д. № 2560/2013 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от Й. А. Г., К. В. Б., Н. В. Б.,, Д. Г. М., И. И. Ч., А. С. Н., И. Р., А. С. Ч.-К., О. И. Д., В. Ф. Д., К. В. М., С. П., А. П., А. П., Л. П. и С. К. Г. против Е. Ч. Я. иск за признаване за установено, че ответницата не е собственик на помещение – Охрана, с идентификатор 10135.2575.1278.1.73, находящо се в приземния етаж, със застроена площ от 10.91 кв.м., състоящо се от стая и тоалетна, в жилищна сграда в [населено място],[жк], [улица]. Искът е обоснован с твърденията, че процесното помещение е обща част на сградата в режим на етажна собственост и всеки от ищците като етажен собственик притежава права от него. А. касационната жалба, въззивният съд е дал с разпореждане № 7965/22.07.2015 г. указания на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса на основание чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30.00 лв. за всеки, общо 480.00 лв. С молба вх.№ 28306/23.09.2015 г. са представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 480.00 лв. и е поискано да бъде възстановени недължимо платените 450.00 лв., тъй като таксата от 30.00 лв. е проста и твърдо е определена за подаване на касационна жалба и не зависи от броя на жалбоподателите. Искането е основателно по следните съображения: съгласно чл.71, ал.1 ГПК за водене на делото се дължи заплащане на държавна такса, а съгласно чл.72, ал.1 ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск. При приложението на същия принцип се определя и дължимостта на държавна такса по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно според броя на кумулативно съединените искове, по отношение на които е подадена касационната жалба. Държавна такса по всеки иск, а съответно и по касационната жалба по него, се дължи при обективно кумулативно съединяване на исковете, а също и при субективно съединяване, когато страните – ищци или ответници – са обикновени другари. В случаите на необходимо другарство /независимо дали задължително или факултативно/, когато другарите са участници в едно и също материално правоотношение, се дължи една държавна такса за предявения от или против необходимите другари иск за общото материално правоотношение. По приложението на посочените норми, определящи в кои случай по всеки от исковете се дължи заплащане на държавна такса, е формирана и практика на ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК. С определение № 776 от 29.11.2013 г. по ч.гр.д. № 506/2011 г., I г.о. и определение № 776/29.11.2013 г. по ч.гр.д. № 6273/2013 г., IV гр.о. е дадено тълкуване, че когато по делото се претендира едно благо, таксата е една, колкото и да са основанията, от които това благо се извежда и колкото и да са лицата, които го претендират, или от които това благо се претендира при наличие на общност на основанието. Когато една обща искова претенция е предявена срещу няколко ответника, държавната такса е една, а не срещу всеки от ответниците. Настоящият състав споделя посочената практика на ВКС. Същата е приложима и в настоящия случай. Ищците, като етажни собственици, са предявили иск за защита правата си в общите части на сградата в режим на етажна собственост, твърдейки, че процесния обект е обща част. Налице е общност на основанието и се защитава едно право, а обстоятелството, че това право е обект на съпритежание, не води до дължимост на отделна държавна такса за всеки от ищците, предявил иска, съответно дължи се и една такса от 30.00 лв. на основание чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С оглед горните съображения следва, че касаторите недължимо са внесли държавна такса от 450.00 лв. и същата следва да бъде върната, поради което Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение