Определение № 1184 от 15.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1678/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД („ЗАД Армеец“ АД) със седалище в [населено място] - чрез процесуален представител адвокат, срещу решение № 301 от 14.05.2024 г., постановено по в. т. д. № 104/2024 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 1457 от 27.11.2023 г. по т. д. № 952/2021 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която „ЗАД Армеец“ АД е осъдено на основание чл.405, ал.1 КЗ да заплати на „П и П Рент а Кар“ ЕООД сумата 96 675 лв. - застрахователно обезщетение за настъпило на 10.06.2019 г. застрахователно събитие - тотална щета на лек автомобил „БМВ“ с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва от 01.06.2017 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 9 337.53 лв. Преди произнасянето на съда по реда на чл.288 ГПК по делото е постъпила молба с вх. № 1599/28.01.2025 г., подадена от В. П. Я. - чрез адв. Иванка Танкова от САК, с която е поискано производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по гр. д. № 47073/2020 г. на Софийски районен съд с предмет установяване, че В. П. Я. не притежава качеството наследник на П. Я. Х. (едноличен собственик на капитала на „П и П Рент а Кар“ ЕООД до смъртта си) и на производството по ч. гр. д. № 876/2021 г. на Окръжен съд - Варна с предмет установяване несъществуването на вписани обстоятелства по партидата на „П и П Рент а Кар“ ЕООД, извършени след смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството П. Х. Янакев, починал на 10.06.2019 г. В молбата се поддържа, че производствата по посочените дела са преюдициални спрямо настоящото дело, тъй като в тях ще се установи кое лице е действителен собственик на дяловете от капитала на „П и П Рент а Кар“ ЕООД, респективно може да избира органите му на управление, които да формират и изразяват валидно воля. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на заявеното с молбата искане и на данните по делото, намира следното: Съгласно указанията в т.8 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и т.9 от Тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. по тълк. д. № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС, които са актуални и при действието на приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, Върховният касационен съд може да спре производството по касационно дело на основание чл.182, б.“г“ ГПК (отм.), аналогичен на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, само ако пред него е даден ход на разглеждане на делото по същество по реда на чл.218и, ал.2 ГПК (отм.), аналогичен на чл.295, ал.2 ГПК; Когато производство пред касационната инстанция е в контролната му фаза, Върховният касационен съд не може да спре делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Даденото разрешение е обяснено с отсъствието на процесуална възможност при осъществяване на правомощията си като контролно - отменителна инстанция за проверка на допустимостта и правилността на обжалваното въззивно решение Върховният касационен съд да събира нови доказателства и да съобразява нови фактически положения, настъпили след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. В случая производството се намира в стадия на чл.288 ГПК, в който Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно предвидените в чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК основания за достъп до касационно обжалване, без да разглежда касационната жалба по същество. Поради това, с оглед указанията в цитираните тълкувателни решения, разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е неприложима и образуваното по касационната жалба на „ЗАД Армеец“ АД производство не може да бъде спряно на предвиденото в нея основание. Неприложимостта на чл.229, ал.1, т.4 ГПК произтича и от обстоятелството, че молителката В. П. Я. не е страна в производството, чието спиране иска, и не е адресат на силата на пресъдено нещо, която ще се формира с влязлото в сила решение за уважаване или отхвърляне на исковата претенция на „П и П Рент а Кар“ ЕООД по чл.405, ал.1 КЗ. По изложените съображения искането за спиране на производството по делото до приключване на производствата по гр. д. № 47073/2020 г. на Софийски районен съд и по ч. т. д. № 876/2021 г. на Окръжен съд - Варна следва да се остави без уважение като неоснователно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,