Определение № 135 от 07.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2031/2014 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Д. М. А. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на решение № І-48-113 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 48493/2009 г. на Софийски районен съд. Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на молбата и намери следното: С решението, отмяна на което се иска, молителят е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2199.28 лв., стойността на доставена топлоенергия в имота за периода от м. януари 2006 г. до м. април 2008 г. както и сумата 517.11 лв., обезщетение за забава на плащането на главницата и сумата 862.21 лв. разноски по делото. Решението е съобщено на молителя на 19.01.2011 г. и като необжалвано в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е влязло в сила на 04.02.2001 г. Молителят поддържа, че до момента на подаване на молбата за отмяна не му е връчвана заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Представената разписка за връчване на съдебни книжа от 07.09.2009 г. е връчена на сина му К. А., с кого е в лоши отношения и не му е била предадена. Той не е бил уведомен за образуваното срещу него съдебно производство по гр. д. № 6760/2010 г. на СРС, което намира за новооткрито обстоятелство и иска влязлото в сила осъдително решение, постановено по иск предявен в срока по чл. 415 ГПК да бъде отменено на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК. Обстоятелството, че срещу него е проведено производство по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, е узнато от молителя най-късно на 04.01.2010 г., когато му е бил връчено лично съобщение за образуваното гр. дело и препис от искова молба за предявен от Т. ЕАД, [населено място] срещу него осъдителен иск за сумата от 2216.39 лв., видно от призовката, приложена по гр. д. № 48493/2009 г. на СРС на л. 59. Фактът, че кредиторът е предявил срещу него иск по реда на чл. 415 ГПК, е косвено доказателство, че молителят е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение и в срока по чл. 414 ГПК е подал писмено възражение срещу нея, което е процесуална предпоставка за предявяване на иск. Ако издадената заповед за изпълнение не е била връчена на молителя на основание чл. 411, ал. 3 ГПК и той не е подал възражение срещу нея, то от момента на узнаването за заповедта на 04.01.2010 г., когато му е бил връчено лично препис от искова молба за предявен от Т. ЕАД, [населено място], за него е възникнало процесуалното право да подаде възражение до въззивния съд в едномесечен срок като заяви обстоятелството, че заповедта не му е била връчена надлежно или, че не му е била връчена лично – чл. 423, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Това право не е упражнено. Исковото производство за установяване и присъждане на вземането, което [фирма] има срещу него, е завършило с постановяване на решение, препис от което е бил връчен на молителя на 19.01.2011 г. лично. Срокът да се иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е тримесечен и тече от деня на узнаване на новото обстоятелство – чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК. Молителят е узнал за издадената заповед за изпълнение срещу него преди постановяване на решението. Решението е влязло в сила на 04.02.2011 г. Молбата за отмяна е подадена на 23.10.2013 г., поради което е недопустима. Това е основание да бъде оставена без разглеждане като се прекрати образуваното по нея производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.