Определение № 43 от 19.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2055/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Интернешънъл Асет банк“ АД срещу разпореждане от 20.08.2020 г. по в.т.д.№895/2020 г. на САС, с което е върната касационната жалба на „Интернешънъл Асет банк“ АД срещу постановеното по делото решение №1235 от 15.06.2020 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, предвид обстоятелството, че отговорността на банката по ЗПУПС е договорна, като между страните по делото е налице едно правоотношение, респективно претенцията за възстановяването на средствата по неразрешените платежни операции се основава на съществуващия договор и на неизпълнението на задължение на банката по този договор, като е предявен един иск с размер на цената на над 20 000 лв. Ответникът по частната жалба заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че предмет на разглеждане в производството са предявени претенции за заплащане на сумите, с които е задължена разплащателната сметка на ищеца с тридесет и три броя неразрешени от ищеца платежни операции, всяка за суми от 1 000 до 5 000 лв. и само една за 6 000 лв. Посочил е, че всяка от претенциите се основава на отделна група от факти, респективно съдът е сезиран с тридесет и три броя кумулативно съединени искове по чл.57 от ЗПУПС /отм./ и чл.79 от ЗПУПС, всеки от тях очертан както чрез обстоятелствата, на които се основава – неразрешената платежна операция и произтичащото от закона задължение на ответника да възстанови сметката в състоянието преди платежната операция, така и чрез самостоятелен петитум – за присъждане на всяка от сумите по отделните платежни операции. В този смисъл и тъй като делото е търговско, а размерът на цената на всеки от исковете е под установения в закона размер, обуславящ обжалваемост на въззивното решение, е достигнал до извод, че решението не подлежи на касационно обжалване. Разпореждането е правилно. Фактическият състав за възникване на предвидената в ЗПУПС и в ЗПУПС /отм./ отговорност на доставчика на платежни услуги изисква освен съществуването на правоотношение между страните, наличие на осъществена неразрешена платежна операция /тази, за която липсва съгласие на платеца/ и уведомяване без неоснователно забавяне на доставчика на платежни услуги от ползвателя след узнаването за такава операция, но не по-късно от 13 месеца от задължаването на сметката, като отговорността на доставчика на платежни услуги възниква и в хипотезите, при които липсва противоправно поведение от негова страна /обикновено вредите са причинени от противоправното поведение на трето за платежния процес лице/, стига да не са налице основания за пълно или частично освобождаване от отговорност на доставчика, с оглед предвидените в закона случаи, при които отговорността или част нея се поема от платеца. Т.е. правопораждащите юридически факти, с наличието на които се свързва възникването на отговорността на доставчика на платежните услуги за всяка една неразрешена платежна операция, са различни /независимо, че може да са сходни и да са осъществени в близък период от време/, респективно независимо дали предвидената в закона отговорност е възпроизведена в сключения между доставчика и платеца договор или не и независимо, че неразрешените платежни операции са осъществени в рамките на едно съществуващо правоотношение между страните, всяка претенция на ищеца да му бъде възстановена стойността на всяка една неразрешена платежна операция представлява предявяване на отделно право, основаващо се на различни правопораждащи факти, поради което и представлява предявяване на отделен иск. С оглед изложеното и предвид размера на цената на всеки от исковете, съдебното решение, срещу което е подадена върнатата от въззивния съд касационна жалба, не подлежи на касационен контрол, до какъвто извод е достигнал и въззивният съд с обжалваното разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,